Превенцията, ветеринарният контрол и устойчивостта на фермите трябва да започват много преди появата на ново огнище на заболяване. Това е един от основните акценти в европейския дебат за бъдещето на животновъдството.
Европейският животновъден сектор отново поставя на дневен ред въпроса как да се справя с болестите по животните и зоонозите. На 11 септември 2026 г. в Брюксел Европейският икономически и социален комитет проведе специален дебат, посветен на животинските заболявания, зоонозите и устойчивото животновъдство.
Официалният дневен ред показва, че разговорът е бил значително по-широк от обичайното обсъждане на конкретна болест. В него са включени готовността на Европейския съюз за бъдещи рискове, включително заболявания, свързани с климатичните промени, устойчивостта на животновъдния сектор, международната търговия, доверието на потребителите и връзката между биоразнообразието и риска от зоонози.
В центъра на дискусията е поставена необходимостта Европа да премине от политика, която основно реагира след появата на кризата, към система, която инвестира предварително в нейното предотвратяване.
Тази позиция се свързва и с работата на Стоян Чуканов, председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“ към Европейския икономически и социален комитет. Той откри и закри дебата в Брюксел. В програмата са участвали представители на Европейската комисия, научни организации, животновъдния и месодайния сектор, както и екологични организации.
Основният въпрос обаче е как европейските решения се превръщат в реални действия във фермата.
Силната система за здравеопазване на животните не започва, когато вече е въведена забрана за движение. Тя започва много по-рано – с работещ ветеринарен контрол, постоянно наблюдение, добра биосигурност, лабораторни изследвания и стопанства, които имат възможност да изпълняват необходимите мерки.
Икономическата страна на проблема също не може да бъде оставена на заден план. Биосигурността струва пари. Наблюдението струва пари. Инвестициите в помещения, оборудване и профилактика също струват пари. Но загубата на стадо и последващото възстановяване на производството могат да струват значително повече.
При голямо огнище последствията не спират до портата на фермата. Ограниченията върху движението на животни могат да засегнат транспорта, кланиците, търговията, доставките на фуражи и редица други предприятия в региона. Така здравният проблем бързо се превръща в икономически проблем за цяла местна производствена верига.
Тук се появява и концепцията „Едно здраве“, според която здравето на хората, животните и околната среда са взаимно свързани. Климатичните промени, движението на патогени, търговията с животни и животински продукти и промените в екосистемите могат да променят риска от появата и разпространението на заболявания. Европейският икономически и социален комитет поставя именно тази връзка сред темите на дебата.
За животновъда обаче всичко това се свежда до съвсем практични въпроси: има ли достъпен ветеринарен лекар, може ли едно огнище да бъде открито навреме, има ли възможност стопанството да приложи ефективна биосигурност и ако се стигне до унищожаване на животните – колко бързо може да бъде възстановено производството.
Европейският икономически и социален комитет свързва този дебат и със Стратегията за устойчиво животновъдство за 2026 г., по която Комитетът е приел проучвателно становище през юли 2026 г.
Така въпросът вече не е само колко бързо Европа може да реагира при следващата епидемия. По-важният въпрос е какво е направено преди нея.
Защото обезщетението идва след загубата на стадото. Превенцията трябва да дойде много по-рано.
