Начало НАЧАЛО Сушата удари всички, но помощта не стига до всички. Животновъдите излизат пред...

Сушата удари всички, но помощта не стига до всички. Животновъдите излизат пред парламента на 11 ноември

Протестът в София вече не е само за компенсациите за 2025 година. Животновъдите поставят много по-голям въпрос: защо при една и съща суша едни стопанства са допустими за подпомагане, а други остават извън списъка?

На 11 ноември животновъди от страната се готвят да излязат пред Народното събрание. Причината е натрупаното недоволство около кризисната помощ заради тежката суша през 2025 година. Зад предстоящия протест обаче стои нещо повече от спор за размера на финансовата подкрепа. Става дума за правилата, по които се определя кой има право на помощ, кой остава извън нея и защо административните критерии понякога се оказват по-важни от реалните щети в стопанствата.

Приемът на заявления за кризисно подпомагане започна на 10 ноември. Обхватът на помощта беше разширен до всичките 28 области в страната, но това не означава, че всички засегнати животновъди могат да кандидатстват. Именно тук започва голямото противоречие.

Една суша, различни правила за животновъдите

Сушата не прави разлика между овце, кози, говеда и биволи. Когато пасищата пресъхнат, тревата изчезне, а фуражните култури дадат слаба реколта, проблемът е един и същ за всички животновъдни стопанства – трябва да се осигури храна за животните.

Фермерите са принудени да купуват допълнителни количества фураж, често на високи цени, и да изразходват собствените си финансови резерви. В същото време приходите от продажбата на мляко и месо не осигуряват достатъчно спокойствие за покриване на растящите разходи.

Въпреки общия характер на климатичната криза, достъпът до подпомагане е различен според категорията животни и района. В определени области стопанства с кози и биволици попадат сред допустимите кандидати, докато производители с овце и едри преживни животни остават извън обхвата.

Това разделение поражда основателно недоволство. Ако сушата е унищожила пашата и е намалила добивите от фураж, с какво щетите на едно стопанство с овце са по-малко реални от тези на стопанство с кози? И по какви публично обосновани критерии се определя кой заслужава компенсация?

Точно на тези въпроси животновъдите очакват отговор.

Когато статистиката се оказва по-силна от реалността

Кризисното подпомагане се осъществява чрез интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 година.

Целта е да бъдат компенсирани доказани производствени загуби. Това е важно уточнение, защото помощта не е предназначена да покрива всички увеличени разходи на животновъдите, а конкретни щети, установени по определен ред.

Проблемът възниква, когато реално пострадало стопанство не успява да покрие определения национален статистически праг. Така производителят може да е понесъл сериозни загуби, да е закупувал скъп фураж и да е изразходвал резервите си, но въпреки това да не получи достъп до кризисната подкрепа.

Още по-притеснителна е липсата на достатъчно ясен механизъм за индивидуално преразглеждане на подобни случаи. Животновъдите настояват да знаят как се изчисляват загубите, откъде идват използваните данни и как могат да поискат проверка, когато официалните показатели не отразяват действителното състояние на стопанството.

Защото една статистическа таблица може да показва средна стойност, но не може да нахрани животните в конкретната ферма.

Изплащането на средствата е предвидено до края на 2026 година. За стопаните обаче времето е съществен фактор. Фуражът трябва да бъде осигурен сега, а не когато административните процедури приключат.

Обсъждат се нови възможности, но гаранции все още няма

Министерството на земеделието и храните обсъжда допълнителни варианти за подкрепа на стопанствата, които остават извън кризисната помощ.

Сред разглежданите възможности са пренасочване на остатъчен финансов ресурс от млечното към месодайното направление по обвързаната подкрепа за 2026 година, както и използване на свободни средства по схемата за минимална помощ de minimis.

Тази подкрепа би могла да обхване млечното и месодайното говедовъдство, както и овцевъдството в засегнатите райони.

На този етап обаче става дума за обсъждани варианти, а не за гарантирани плащания. Няма сигурност за конкретните бюджети, нито достатъчно яснота кога и при какви условия ще бъдат приложени мерките.

За животновъдите това означава продължаваща несигурност. Как да планират зимните фуражни запаси, как да договорят доставки и как да предвидят разходите си, когато не знаят дали ще получат подкрепа?

Не само сушата задушава животновъдството

Недоволството в сектора не се изчерпва с кризисните плащания. Животновъдите поставят отново и въпроса за административната тежест, грешките в регистрите и санкциите, които понякога се оказват непропорционални на допуснатите нарушения.

Формални несъответствия в документите и регистрационните системи могат да създадат сериозни проблеми при кандидатстването за подпомагане. Така част от производителите се оказват в ситуация, при която вместо да се занимават с животните и производството, трябва да отделят време и средства за преодоляване на административни пречки.

Другият голям проблем е достъпът до пасища.

Недостигът на подходящи площи за паша принуждава стопанствата да разчитат все повече на закупени фуражи. Това увеличава себестойността на продукцията и прави малките ферми особено уязвими при всяко ново поскъпване или неблагоприятно климатично явление.

Когато няма достатъчно пасища, когато собственото производство на фураж е унищожено от сушата и когато компенсациите са недостъпни за част от стопаните, натискът става прекалено голям. Не е изненадващо, че браншът предупреждава за продължаващо свиване на животновъдството.

11 ноември – протест не само за пари, а за справедливи правила

Предстоящото събиране пред Народното събрание поставя на дневен ред няколко конкретни искания: равнопоставен достъп до кризисното подпомагане, прозрачни критерии за допустимост, възможност за индивидуална проверка на спорните случаи и намаляване на административната тежест.

Животновъдите очакват и конкретни решения за допълнителна финансова подкрепа, както и по-добро управление на пасищата.

Но най-същественият въпрос остава друг: може ли държавната помощ да бъде организирана така, че да достига до стопанствата според действително понесените щети, а не само според административната категория, в която са попаднали?

Сушата през 2025 година вече е факт. Загубената паша няма как да бъде възстановена със задна дата, а изразходваните финансови резерви не се връщат сами.

На 11 ноември животновъдите ще излязат пред парламента с настояване държавата да чуе не само числата в отчетите, но и реалността в стопанствата. Защото животните не могат да чакат статистиката да се промени, а фермите не могат да оцелеят само с обещания.

НЯМА КОМЕНТАРИ

ОСТАВЕТЕ ОТГОВОР

Please enter your comment!
Please enter your name here

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.

Exit mobile version