Европейската комисия да получи възможност да реагира незабавно, когато правилата за въглеродните емисии започнат да разклащат пазара на торове и да натоварват прекомерно земеделските производители. Такава промяна предлага румънският евродепутат Даниел Буда заедно с други свои колеги в рамките на обсъждането на правилата за Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, известен като CBAM.
Идеята идва в момент, когато цената на торовете остава един от най-чувствителните разходи за европейското земеделие. При зърнопроизводството например торенето е сред перата, които пряко влияят върху себестойността на продукцията. Когато цената на азотните торове расте, натискът много бързо се пренася върху цялото стопанство.
Брюксел да може да натисне паузата
Предложението предвижда Европейската комисия да наблюдава постоянно как действието на CBAM се отразява върху вътрешния пазар.
При установяване на сериозни и непредвидени обстоятелства, които причиняват значителни нарушения на пазара и силен натиск върху цените, Комисията ще може временно да извади даден продукт от обхвата на механизма.
На практика това би представлявало своеобразна аварийна спирачка.
Ако например при определен продукт се появи рязко пазарно сътресение, което е свързано с действието на CBAM и води до прекомерно поскъпване, механизмът може временно да бъде спрян за него. След като извънредната ситуация приключи, прилагането му би могло да бъде възстановено.
Тъкмо тази възможност за бърза реакция е в основата на предложението.
„Не можем да говорим за продоволствена сигурност на ниво Европейски съюз без евтини торове“, посочва Буда.
Защо торовете са толкова важни за европейските фермери
Темата има пряко значение и за българското земеделие. Азотните торове са основна част от технологията при редица култури, а промяната в цената им може да се усети още преди реколтата да е прибрана.
Европейският съюз освен това не произвежда сам цялото количество необходим амоняк, карбамид и други азотни продукти. Вносът има важно място на пазара, а всяко ограничаване или оскъпяване на доставките може да се отрази върху крайната цена.
Именно затова според вносителите на изменението правилата за намаляване на въглеродните емисии не трябва да се превръщат в причина европейският фермер да плаща повече за основен производствен ресурс.
CBAM вече е в основната си действаща фаза от 1 януари 2026 г. и обхваща определени стоки с висока въглеродна интензивност, сред които са и някои торове.
Предвижда се помощ и за засегнатите предприятия
Предложената промяна не разчита единствено на временно спиране на механизма.
При сериозна извънредна ситуация Комисията ще може да предприема и мерки за финансова подкрепа на операторите, които са пряко засегнати от пазарното сътресение.
Тази помощ може да бъде предназначена както за производителите на съответния продукт, така и за предприятията, които го използват в производството си.
Според предложението при необходимост финансирането може да бъде осигурено от приходите от продажбата на CBAM сертификати. Размерът на подкрепата трябва да бъде свързан с действително претърпените загуби, така че да не се стига до свръхкомпенсиране.
Това е важно уточнение, защото идеята не е да се раздават средства без оглед на реалния пазарен ефект, а да има инструмент за намеса при доказана извънредна ситуация.
ЕС вече направи ход за по-евтин внос на торове
Предложението на Буда се появява на фона на друга мярка на Европейския съюз, насочена именно към пазара на азотни торове.
През май 2026 г. Съветът прие регламент за временно суспендиране на определени мита и за въвеждане на тарифни квоти за някои азотни торове, включително карбамид и амоняк.
Целта е чрез по-голямо предлагане да се подобри достъпът до конкурентни цени за европейските земеделски производители.
При тази схема обаче вносът от Русия и Беларус е изключен.
Така Европейският съюз на практика се опитва едновременно да защити собственото си производство, да осигури достатъчно торове за земеделието и да не допусне екологичната политика да доведе до прекомерно увеличение на производствените разходи.
Натискът върху фермера остава в центъра на спора
Предложението за промяна на CBAM поставя един стар и добре познат въпрос по нов начин: кой плаща сметката, когато една политика оскъпява основните ресурси за земеделието?
Европейската политика за намаляване на въглеродните емисии има конкретни цели, но земеделското производство също има своите граници. Ако торът стане прекалено скъп, фермерът не може просто да премахне торенето от технологията и да очаква същия добив.
Затова идеята за временна възможност за спиране на CBAM при сериозно пазарно сътресение е насочена именно към намиране на баланс между климатичните цели и реалността на стопанствата.
Ако изменението получи необходимата подкрепа, Европейската комисия ще разполага с още един инструмент, с който да реагира при рязко влошаване на ситуацията.
За земеделците това би означавало, че при извънредно поскъпване на торовете няма да се чака пазарът сам да „намери равновесие“, докато разходите растат. Ще има възможност Брюксел да натисне паузата, да оцени щетите и при необходимост да предприеме финансова подкрепа.
Защото в крайна сметка въпросът за въглеродните сертификати може да звучи сложно в европейските институции, но във фермата се превежда съвсем просто: колко струва един тон тор и може ли стопанството да си го позволи.
