Има моменти, в които една система не просто се пропуква – тя губи лицето си. Разкритията за складове с негодни храни в Ихтиман, Хасково и Димитровград не са поредната новина от криминалната хроника. Те удрят в самата основа на доверието – в онова негласно убеждение, че храната, която стига до масата ни, е минала през контрол.
Точно срещу този срив застава д-р Людмил Антов – ветеринарен лекар с 40 години практика, голяма част от които прекарани в системата за контрол на храните. Гласът му не е на случаен коментатор. Това е човек отвътре, който познава системата до последния детайл – и именно затова думите му тежат.
Той започва отдалеч, но не за да избяга от проблема, а за да покаже колко сериозен е той. България има традиция в контрола на храните, която датира още от 1897 година, когато със Закона за ветеринарно-санитарната полиция се поставя началото на държавния надзор върху храните от животински произход. През десетилетията този контрол се изгражда, развива и затяга. Поколения специалисти – ветеринарни лекари, медици, микробиолози, химици – работят в система, която има една цел: да не допуска компромис със здравето на хората.
И тук идва тежкото изречение, което Антов не заобикаля: за близо 130 години в България няма регистрирани масови отравяния, причинени от допускане на развалени храни от животински произход в търговската мрежа.
До днес.
Случаите, които излизат наяве сега, според него са не просто нарушение – те са прецедент. Откритите количества негодни храни са стотици тонове. Но още по-притеснителното е, че това не изглежда като еднократна схема, а като постоянна практика. И когато говорим за такива обеми, няма как да си затваряме очите – тези храни не са стояли заключени.
Те са стигали до хората.
Механизмът, който той описва, е прост и тревожен. Храни, които по всички правила трябва да бъдат унищожени, се събират в складове. Вместо да изчезнат от веригата, те получават „втори живот“ – преопаковане, нов етикет, ново предназначение. Част от тях вероятно са продавани директно, друга част – използвани като суровина в производството на нови месни продукти. Така отпадъкът се връща обратно в чинията.
Това, което прави ситуацията още по-тежка, е, че система за контрол съществува. И тя не е измислена вчера. Всеки оператор в хранителната верига е длъжен да има договор с лицензирана фирма, която да изземва и унищожава негодните продукти. За всяко движение има документи – какво е предадено, колко тежи, къде отива, как ще бъде унищожено.
На теория – затворен цикъл. На практика – очевидно пробит.
Контролът върху тази дейност се извършва от регионалните структури на БАБХ. Проверките се правят според риска, по утвърдени правила. Но щом днес научаваме за складове, пълни със стотици тонове бракувана храна, изводът на Антов е директен и без опаковка
