При евентуално присъединяване на Украйна към Европейския съюз производството може да достигне близо 40 милиона тона годишно
Разликата в разходите за производство на царевица между Украйна и Европейския съюз е много голяма и може да се превърне в един от най-сериозните въпроси пред европейското земеделие през следващите години.
Това показва перспективно проучване на Френската асоциация на производителите на царевица, публикувано на 30 юни 2026 г. Анализът разглежда какво би се случило с европейския сектор на царевицата при евентуално присъединяване на Украйна към Европейския съюз.
Според проучването производствените разходи в Украйна са около два пъти по-ниски от тези в Европейския съюз. Френската организация свързва това с големия мащаб на украинските земеделски предприятия, различията в използваните земеделски средства и правилата, при които се произвежда земеделската продукция.
Тук обаче има важна подробност: това е резултат от проучването и оценката на френската организация, а не официално заключение на Европейската комисия.
Украинските земеделски предприятия работят в съвсем различен мащаб
Една от причините за ниската себестойност според анализа е мащабът на земеделието в Украйна.
В страната има големи аграрни компании, които обработват площи от над
500 000 хектара. Това е размер, който трудно може да се сравнява с типичното европейско земеделско стопанство.
Големият размер позволява различен подход към техниката, закупуването на материали, логистиката и организацията на производството.
Това не означава автоматично, че всяко украинско стопанство произвежда царевица с два пъти по-ниска себестойност. Проучването разглежда украинския модел като цяло и именно разликата между двата производствени модела е един от основните акценти в анализа.
Разлика има и при препаратите за растителна защита
Друг важен въпрос е свързан с правилата за използване на препарати за растителна защита.
Според френската организация близо половината от използваните в Украйна продукти за растителна защита не са разрешени в Европейския съюз. При сравнението с Франция делът според проучването достига 62%.
Това е съществена разлика, защото европейските земеделски производители работят при все по-строги ограничения относно разрешените вещества и начина на тяхното използване.
Именно тук възниква един от големите въпроси при бъдещо сближаване на украинското и европейското земеделие: при едни и същи пазари трябва ли да има и еднакви производствени правила?
Френската организация настоява за принцип на взаимност – продукцията, която влиза на европейския пазар, да бъде произведена при съпоставими стандарти и контрол.
До 2030 година Украйна може да произвежда около 40 милиона тона царевица
Проучването прави и прогноза за развитието на украинското производство при сценарий, при който страната се интегрира в Европейския съюз.
Според анализа до 2030 година производството на царевица в Украйна може да се доближи до 40 милиона тона.
Това би означавало количество, близко до половината от производството на царевица в Европейския съюз според използваните в проучването изчисления.
Тук вече става дума не просто за още един голям производител на пазара.
При подобен мащаб Украйна би могла да се превърне в един от определящите фактори за европейския пазар на царевица – особено ако едновременно запази по-ниските производствени разходи.
Все повече царевица може да се преработва в самата Украйна
Още един интересен момент в анализа е свързан не със самото производство, а с преработката.
Според проучването Украйна има амбиция да увеличи дела на царевицата, която се преработва на нейна територия, до 40% от производството. За сравнение, досега този дял е бил около 20%.
Това е важно, защото тогава конкуренцията няма да бъде само при търговията със зърно.
По-голямата преработка в Украйна може да засегне и други сектори:
– производството на нишесте;
– производството на семена;
– производството на фуражи;
– птицевъдството;
– други дейности, които използват царевицата като суровина.
Тоест според анализа бъдещата конкуренция може да се разпростре по цялата верига – от полето до преработвателното предприятие и животновъдството.
Какво означава това за европейските фермери
Точно тук се намира същината на проблема.
Ако на един и същ пазар се срещнат производители, които работят при съществено различни разходи, правила и размер на стопанствата, ценовият натиск може да бъде силен.
За животновъдите това също има значение. Царевицата е основна суровина за производството на много фуражи. По-евтиното зърно може да намали разходите за хранене, но същевременно по-ниската изкупна цена може да постави производителите на царевица под сериозен натиск.
Получава се класическият парадокс на земеделския пазар: евтиното зърно е добро за купувача, но не непременно за човека, който трябва да го произведе.
И точно затова въпросът не може да се разглежда само през цената на тон царевица.
Френските производители изчисляват сериозен икономически риск
Френската асоциация на производителите на царевица изчислява, че при разглеждания сценарий до 2,9 милиона тона еквивалент царевица от френското производство могат да бъдат пряко застрашени.
Организацията оценява потенциалния икономически ефект на 663 милиона евро.
Според нея последствията могат да се усетят не само при производителите на царевица, а и при преработвателната промишленост, производството на семена и животновъдството.
Тези стойности трябва да се четат като сценарий от проучването, а не като вече настъпила загуба.
Украинската царевица вече има силно присъствие на европейския пазар
Според френската организация Европейският съюз е загубил близо 2 милиона хектара с царевица за последните 25 години и се е превърнал в структурно зависим от внос.
В публикувания анализ се посочва още, че около една четвърт от царевицата, консумирана в Европейския съюз, е вносна, като близо половината от този внос идва от Украйна.
Това показва защо бъдещото развитие на украинското производство се следи толкова внимателно от европейските производители.
Въпросът вече не е само дали Украйна може да произвежда много царевица. Въпросът е как това производство ще бъде включено в европейския пазар и при какви правила.
Какви мерки предлага френската организация
Френската асоциация на производителите на царевица настоява за няколко конкретни мерки.
Сред тях са изграждане на по-силна европейска стратегия за производство на земеделска продукция, еднакви изисквания към производството и контрола, както и защитни механизми при рязко увеличение на вноса.
Организацията предлага и по-ефективни митнически механизми и възможност за бързо въвеждане на защитни мерки при сериозно разклащане на земеделския пазар.
Особено внимание се обръща на пазара на семена за царевица. Според френската организация вносът на украински семена за царевица се е увеличил многократно през последните години.
Големият въпрос е как ще се съчетаят два различни земеделски модела
Украйна разполага с огромен земеделски потенциал, плодородни почви и големи производствени структури. Европейското земеделие, от друга страна, работи при значително по-подробна регулация, високи изисквания към производството и различна структура на стопанствата.
Именно тази разлика стои в основата на проучването.
За европейските фермери въпросът не е просто дали Украйна трябва да има достъп до европейския пазар. Съществената тема е при какви условия ще се случва това и дали конкуренцията ще бъде при еднакви правила.
За България темата също е важна. Страната е производител на царевица и едновременно с това има голям животновъден сектор, който използва царевица и царевични продукти за хранене на животните.
Затова всяка голяма промяна в европейския пазар на царевица може да се усети по цялата верига – от нивата, през търговците и фуражните предприятия, до кравефермите, овцевъдните стопанства и останалите животновъдни ферми.
Проучването на френските производители не дава окончателен отговор как трябва да бъде решен този въпрос. То обаче поставя на масата конкретни числа: два пъти по-ниски производствени разходи според анализа, възможно производство от близо 40 милиона тона царевица до 2030 година и потенциално разрастване на преработката в самата Украйна.
А това вече е достатъчно, за да стане ясно защо украинската царевица ще остане една от важните теми за европейското земеделие през следващите години.
Първоизточник: Френската асоциация на производителите на царевица, публикация от 30 юни 2026 г.
