Две животни от една и съща порода могат да дават мляко с различна масленост и белтъчно съдържание. Съставът се променя и при едно и също животно в хода на лактацията. За стопанина това има значение при оценката на млечността, а за преработвателя — при подсирването и добива на сирене.
Видът определя основните разлики в състава
Овчето мляко обикновено съдържа повече мазнини и белтък от кравето и козето. Биволското също се отличава с висока масленост. Това са характерни разлики между видовете, а конкретният състав зависи и от породата, храненето и етапа на лактацията.
При производството на сирене особено значение има казеинът — основната група белтъци, които участват в образуването на сиренината. Значение имат също мазнините, поведението на млякото при подсирване и количеството суроватка, което сиренината отделя. Затова две партиди с еднакъв обем могат да дадат различен добив.
Породата дава ориентир, а пробата показва състава
При селекцията могат да се поставят различни цели — повече мляко или по-високо съдържание на мазнини и белтък. Дори в едно стадо животните се различават по количество и състав на млякото. За да оцени приноса на отделната крава, овца или коза, стопанинът може да сравни едновременно количеството и процента на съставките.
Например 20 килограма мляко с 4% мазнини съдържат 800 грама мазнини, а 25 килограма с 3,5% — 875 грама. При второто животно маслеността е по-ниска, но общото количество млечна мазнина е със 75 грама повече.
Коластрата се събира отделно
Първият секрет след раждането е коластрата. Тя е богата на антитела и минерали. При новороденото теле навременният прием на коластра е важен за придобиването на пасивен имунитет.
Европейските хигиенни правила определят коластрата като секрета, който се отделя до три–пет дни след раждането и предхожда суровото мляко. Коластрата се издоява отделно и не се смесва със суровото мляко. Регламентът предвижда и отделна категория продукти на основата на коластра.
В края на лактацията се променя и подсирването
С напредването на лактацията се променят както количеството мляко, така и концентрацията на съставките му. В изследване на 1 200 индивидуални проби от овце от породата манчега етапът на лактацията и стадото оказват влияние върху изследваните показатели. Добивът на сиренина е свързан главно със състава на млякото, а задържането на вода в нея — със свойствата при подсирване.
Когато една партида се подсирва по-различно към края на лактацията, полезно е да се сравни с по-ранна проба от същото стадо. Маслеността и белтъкът показват как се е променил съставът. Пробното подсирване показва как млякото се държи в казана — колко стегната е сиренината и как отделя суроватката.
