Българското село не умира заради липсата на желание за работа. То умира, защото все по-малко хора могат да си позволят да останат животновъди. Когато една ферма затвори, тя не отнема само препитанието на едно семейство. След нея постепенно изчезват работните места, училището, магазинът и животът в селото.
Днес все повече фермери признават, че работят повече от всякога, но печелят по-малко. Причината не е една. Производството на мляко и месо става все по-скъпо, а приходите често не успяват да покрият направените разходи.
Разходите растат, а приходите изостават
През последните години цените на фуражите, електроенергията, горивата, ветеринарномедицинските препарати, резервните части и работната ръка се увеличиха значително. В същото време животновъдите са изправени пред все повече административни изисквания и необходимост от инвестиции, за да отговарят на европейските стандарти.
За много стопанства това означава едно – всяка следваща година става по-трудна от предишната.
Изкупните цени често не покриват себестойността
Докато в магазините цените на млечните продукти остават високи, производителите често продават суровото мляко на значително по-ниски цени.
Реална фактура показва, че краве мляко е изкупено по 0,41 евро за литър.
При биволовъдството изкупните цени са по-високи – между 0,77 и 1,07 евро за килограм. Това обаче не означава, че биволовъдите реализират по-висока печалба. Производството на биволско мляко е по-скъпо, а една биволица дава значително по-малко мляко от високопродуктивна млечна крава. По-високата цена на суровината често се компенсира от по-високата себестойност на производството.
В крайна сметка и двата сектора се сблъскват с един и същ проблем – приходите трудно догонват разходите.
Фермерът не затваря от желание
Малко хора започват животновъдство с мисълта, че след години ще продадат животните си. За повечето стопани това е семейна традиция, изграждана с десетилетия.
Когато една ферма прекрати дейността си, причината рядко е липса на желание за работа. По-често причината е, че сметката вече не излиза. След като разходите бъдат платени, за семейството почти не остава доход.
Така постепенно идва решението за намаляване на стадото, а след това и за окончателно затваряне на фермата.
Когато фермата изчезне, започва да умира и селото
Животновъдната ферма не е само място за отглеждане на животни. Тя поддържа местната икономика.
Фермата купува фуражи, използва ветеринарни услуги, наема работници, плаща на местни фирми и създава доходи за десетки хора по цялата производствена верига.
Когато тя затвори, тази икономическа активност изчезва. Младите хора търсят работа другаде, училищата остават без деца, магазините без клиенти, а селото започва бавно да се обезлюдява.
България губи собственото си производство
С всяка затворена ферма намалява и производството на българско мляко и месо. Това означава по-голяма зависимост от внос и все по-малко родна суровина за българската хранителна индустрия.
Животновъдството винаги е било един от стълбовете на българското село. Ако този стълб продължи да отслабва, последствията няма да бъдат само за фермерите. Те ще се усетят в цялата икономика и във всяко населено място, където днес все още има животновъдна ферма.
Българското село не умира, защото хората не искат да живеят в него. То умира, когато трудът на животновъда престане да осигурява нормален поминък. А когато последната ферма затвори врати, след нея много често си тръгват и последните хора.
