17 част/ Фермерите под лупа: Дневникът за персонала и инструктажите – Документът, който доказва, че хората във фермата знаят какво правят

Всяка животновъдна ферма разчита на хората, които ежедневно се грижат за животните. Дори най-модерната техника и най-добрата генетика не могат да компенсират липсата на обучен персонал. Една грешка при доене, хранене, лечение или работа с оборудването може да доведе до заболявания, производствени загуби, трудови злополуки и санкции.

Затова все повече внимание се обръща не само на състоянието на животните, но и на подготовката на хората, които работят с тях. Именно това удостоверява Дневникът за персонала и инструктажите.

Защо се води този дневник

Основната му цел е да докаже, че всеки работещ във фермата е преминал необходимите инструктажи и е запознат с правилата за безопасност, хигиена и биосигурност.
При проверка той показва, че стопанството не разчита на случайността, а има ясна организация на работата.

Освен за изпълнение на нормативните изисквания, дневникът е ценен и за самия фермер. Той позволява лесно да се проследи кой служител кога е преминал обучение и кога предстои следващ инструктаж.

Кой се вписва в дневника

В дневника се вписват всички лица, които извършват дейности във фермата:
 – собственици, когато участват в ежедневната работа;
– постоянни работници;
– сезонни работници;
– новоназначени служители;
– стажанти и практиканти;
– членове на семейството, когато работят във фермата.

Целта е да няма човек, който работи с животните или техниката без проведен инструктаж.

В зависимост от дейността във фермата могат да се провеждат:
 – начален инструктаж при постъпване на работа;
– периодичен инструктаж;
– извънреден инструктаж при промяна на условията на работа;
– инструктаж след трудова злополука или инцидент;
– обучение по биосигурност;
– инструктаж за безопасна работа с животните;
– инструктаж за работа с машини и оборудване;
– инструктаж за работа с ветеринарномедицински продукти, дезинфектанти и почистващи препарати;
– обучение за действия при пожар, аварии и извънредни ситуации.

Какво се записва

За всеки проведен инструктаж се вписват:
 – дата;
– име на служителя;
– длъжност;
– вид на инструктажа;
– тема;
– лице, провело инструктажа;
– подписи на инструктирания и на инструктора;
– дата за следващ инструктаж, когато е приложимо.

Примерен дневник

Какво проверяват инспекторите

При проверка най-често се установява:
 – има ли дневник;
– вписани ли са всички работещи във фермата;
– провеждат ли се инструктажи редовно;
– подписани ли са записите;
– има ли обучение по биосигурност;
– документирани ли са инструктажите при промяна на работните условия.

Липсата на записи може да се приеме като липса на проведено обучение.

Най-честите грешки

1. Инструктаж само на хартия – Записите се попълват, без реално да е проведено обучение.

2. Липсващи подписи – Без подписи не може да се докаже, че инструктажът е проведен.

3. Не се обучават сезонните работници – Често се приема, че те „ще се оправят сами“, което е сериозна грешка.

4. Забравени периодични инструктажи – След първоначалното обучение повече не се провеждат опреснителни обучения.

5. Липса на обучение при нова техника – Закупува се ново оборудване, но персоналът не е инструктиран как да работи безопасно с него.

Защо този дневник е важен

Добре обучените работници допускат по-малко грешки, реагират по-бързо при проблеми и работят по-безопасно както за себе си, така и за животните.

В същото време редовните инструктажи намаляват риска от инциденти, подобряват биосигурността и улесняват организацията на ежедневната работа.

Най-ценната инвестиция във фермата не е техниката, а хората

Машините могат да бъдат ремонтирани, а оборудването – подменено. Но знанията, опитът и отговорността на хората, които работят във фермата, остават решаващи за успеха на всяко стопанство.

Дневникът за персонала и инструктажите не е поредната папка за проверка. Той е доказателство, че зад доброто управление на фермата стоят подготвени хора, които знаят как да се грижат за животните, как да работят безопасно и как да реагират правилно във всяка ситуация. Това е в интерес не само на фермера, но и на качеството на продукцията, която достига до потребителите.