Българските земеделци настояват за облекчаване на достъпа до европейски средства и за въвеждането на гъвкави схеми, които отразяват специфичните условия по места. Повод за това е отчетен доклад в Европейския парламент, който разглежда възможности за опростяване на достъпа до кохезионните фондове на ЕС.
Европейският план за земеделие 2023–2027 и ресурсите за България
Комисията вече одобри Стратегическия план на България по Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023–2027.
От общия европейски бюджет, отпуснат за ОСП, България ще получи над 5,6 милиарда евро за дейности, включително подкрепа за екосхеми и за млади фермери.
На национално ниво държавата предвижда общо около 4,287 милиарда левa за земеделие, селско развитие, рибарство и аквакултури за 2025 година, от които 3,421 млрд. лева ще дойдат от ЕС, а 865 млн. лева — от националния бюджет.
Пречки: бюрокрация, изисквания и загуба на потенциал
Едно от централните оплаквания на фермерите е, че прекомерната бюрокрация и множество изисквания на национално ниво възпрепятстват местните власти и малките производители при кандидатстване. В доклада на ЕП се настоява, че местните и регионалните актьори трябва да играят ключова роля в управлението на средствата, за да се намали централизираното решение и да се адаптират мерките към теренните условия.
В анализ на устойчивостта на селските инвестиции Европейската сметна палата констатира, че макар повечето проекти да спазват законовите изисквания за „долгосрочност“, при някои диверсификационни проекти настъпва спад на активността след изтичането на минималния срок за поддръжка.
Как фондовете на ЕС работят в България
България използва няколко европейски и структурни инструмента за развитие: Европейският фонд за селско развитие (EAFRD), фондове по кохезия и структурни фондове. Отделно, националната съфинансираща рамка получи заем от Европейската инвестиционна банка за подпомагане на проекти с европейско финансиране.
Проучване на JRC (службата за научни и интегрирани изследвания на Комисията) сочи, че по проектите на кохезионната политика за 2021–2027 г. се очаква те да допринесат до 3,4 процента ръст на БВП над базовата линия към 2030 г.
Новите програми и възможности
Към 2024–2027 г. в България вече стартират няколко обновени мерки под Стратегическия план за земеделие и развитие на селските райони, които включват подпомагане за модернизация на стопанствата, внедряване на иновации, дигитализация и устойчиво управление на ресурси.
Докато досега много средства са били блокирани от централни процедури, расте натискът за въвеждане на централизирана платформа за кандидатстване и принцип на „единен одит“, които да намалят административната тежест.
