Европа остава без собствено месо: МЕРКОСУР залива пазара
Как вносът от Южна Америка поставя фермерите на колене
Производството на говеждо месо в Европейския съюз е спаднало с над 100 000 тона само за първото полугодие на 2025 г., докато потреблението почти не се е променило.
Празнината се запълва — но не от европейски фермери, а от континента отвъд океана.
През юли 2025 г. от страните в блока МЕРКОСУР (Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и Боливия) в Европа са внесени 11 800 тона говеждо, което е три пъти повече в сравнение с миналата година.
През август обемът вече достига 13 000 тона, или 69 % от целия внос.
Така, докато европейските кланици затварят, Южна Америка празнува с растящ износ.
Какво е МЕРКОСУР?
МЕРКОСУР, или Южният общ пазар, е търговски съюз, създаден през 1991 г., за да осигури свободно движение на стоки и капитали между държавите-членки.
През 2024 г. към него се присъедини Боливия, а членството на Венецуела е замразено.
Този блок отдавна гледа към Европа — пазарът е платежоспособен и с ограничено собствено производство на евтино месо.
Вносът расте — и вече не е временен
Според данни на Farmers Journal, през първите четири месеца на 2025 г. Европа е внесла 56 975 тона прясно и замразено говеждо от МЕРКОСУР — най-високото равнище за последните 16 години.
Само за 2024 г. вносът е бил 141 579 тона говеждо и още 71 881 тона птиче месо.
Паралелно с това в Брюксел върви договаряне на търговско споразумение, което ще даде на МЕРКОСУР квота от 99 000 тона говеждо с намалено мито от 7,5 %.
За пилешко месо е предвидена квота от 180 000 тона, почти безмитно.
На хартия тези квоти изглеждат малки — едва около 1 % от европейското производство.
Но за отделни сектори, където маржовете са тънки, а цените на фуражите и енергията растат, този процент може да е разликата между оцеляване и фалит.
Евтиното месо идва, стандартите си отиват ?
Бразилското и аржентинското месо струва по-малко, защото фермерите там не спазват строгите правила на ЕС:
няма изисквания за хуманно отношение, контрол на антибиотиците или въглеродни емисии.
Това прави производството по-евтино, но и по-рисково за безопасността и околната среда.
Европейските фермери обаче нямат тази „свобода“.
Те плащат за сертификации, проверки, фуражи със стандарти и всичко онова, което превръща храната в сигурна, но и по-скъпа.
Така на пазара се срещат два свята:
един, който се опитва да спазва етични правила — и друг, който просто продава евтино.
Неравна конкуренция, която може да срине цели отрасли
Много държави от ЕС вече предупреждават, че това е „демпинг по френски модел“:
Брюксел говори за зелена сделка, а в същото време допуска внос на месо от страни, където пасищата се превръщат в соеви плантации.
За фермерите в Ирландия, Франция и Полша ударът вече се усеща — цени на едро падат, докато разходите за производство растат.
Българските производители, макар и по-малки по мащаб, ще бъдат изправени пред същата вълна на ниски цени и трудна реализация.
Къде е защитата на Европа?
ЕС твърди, че има „защитни механизми“, които ще спрат вноса, ако пазарът се наруши.
Но тези механизми са сложни, бавни и често остават на хартия.
Френският президент наскоро заяви, че няма да подпише споразумението, докато не бъдат добавени ясни „огледални мерки“ — тоест, изискване чуждите продукти да спазват същите стандарти като европейските.
Но натискът от индустрията и търговските гиганти е огромен — те искат достъп до евтино месо, за да пълнят веригите и ресторантите.
Европа не е „оставаща без месо“ — тя все още произвежда значителни количества.
Но губи независимост и посока.
Фермерите се чувстват изоставени, а потребителите – подвеждани от етикети и евтини цени.
Решението не е в протекционизъм, а в разумна защита на хранителния суверенитет:
да се насърчават местни продукти, да се поддържа устойчиво производство, да се изисква равен стандарт за всички.
Европа може и да не остане гладна,
но рискува да остане без своите фермери.
А това е глад, който няма да се засити с нито една квота от МЕРКОСУР.
