С настъпването на късната лактация, много ферми се сблъскват с повишаване на нивата на термодурични бактерии в млякото. Тези бактерии са устойчиви на висока температура и могат да преживеят пастьоризацията, което ги прави значим фактор за качеството на млякото и възможностите за преработка.
Какво представляват термодуричните бактерии
Термодуричните бактерии са микроорганизми, които могат да оцелеят след топлинна обработка на млякото, включително пастьоризация.
Обикновено те се намират в тор, почва, постеля и замърсени участъци в фермата, и могат да проникнат в доилното оборудване през замърсени зърна.
Тяхното присъствие може да повлияе неблагоприятно на качеството на млякото, срока на годност на продуктите и вида на възможните млечни продукти.
Защо нивата се повишават в късна лактация
Според данни, в периодите на преход – например от паша към вътрешно задържане – хигиенните условия могат да се влошат, което води до по-голяма циркулация на термодурични бактерии.
Причини за повишаване на риска включват:
– замърсени дворове, пътеки и настилки;
– износени лайнер / гумени части в доилната система, които вече не са „гладки“ и се напукват;
– неправилно почистване на доилното оборудване и резервоара, включително ниска температура на водата или недостатъчно дезинфектант.
Практики за контрол
За да се ограничат нивата на термодурични бактерии, е важно да се прилагат постоянно добри практики на ниво ферма:
Поддържане на чиста среда
– Очистване на дворове, пътеки и легла, така че тор и почва да не допринасят за замърсяване.
– Грижливо управление на подовите настилки и постелята — особено важно в късна лактация, когато животните са често вътре.Доилна хигиена
– Лайнерите и гумените части трябва да се сменят редовно — препоръчително е след 2 000 доения или шест месеца.
– Проверявайте състоянието на лайнерите — те не трябва да са пукнати или грапави, защото това може да служи като убежище за бактерии.Почистване на машината
– Провеждайте отскалване (премахване на варови отлагания) поне веднъж седмично.
– Използвайте гореща вода (около 75–80 °C) за пране на доилната система.
– След измиване — дезинфекция с подходящ реагент (например преоцетна киселина) за финално изплакване.
– Внимавайте за нивата на детергент в автоматичните системи — ако не се проверяват, може да се използва недостатъчно препарат.Мониторинг и контрол
– Редовно проверявайте резервоара и филтъра, за да няма остатъци и видими замърсявания.
– Следете показателите за общ брой бактерии и, ако е възможно, термодурични бактерии, за да имате данни за ефективността на предприетите мерки.
Значимост и последици
Ако термодуричните бактерии останат неконтролирани, това може да доведе до:
– намалено качество на млякото и влошен микробиологичен статус,
– затруднения при преработката (особено при продукти, чувствителни на микробна активност),
– финансови загуби – като се влошава “млекочекът” (стойността, която фермерът получава за млякото) заради лошото качество.
