Пълната равносметка за 2019 г. показва, че българският пазар на червено месо е силно зависим от международната търговия.
(Не, няма грешка в посочените данни, защото …. просто защото анализа за производство на червено месо в България за 2019 година излиза чак сега – въпрос на … гледна точка или работа)
Въпреки стабилните нива на местното производство, разликата между родното предлагане и нуждите на потребителите продължава да се попълва чрез внос, който вече покрива значителна част от общото потребление.
Търговският баланс: Вносът доминира
През 2019 г. вътрешното потребление на червено месо в страната е достигнало 266 298.9 тона, което е увеличение с 3.2% спрямо предходната година. В същото време общото местно производство (кланици и стопанства) възлиза на 111 883.8 тона. Това означава, че собственото ни производство покрива едва около 42% от нуждите на пазара.
Външна търговия с червено месо и продукти
| Показател | Количество (тонове) | Изменение спрямо 2018 г. |
| Внос | 165 332.5 | +2.7% |
| Износ | 10 917.5 | -22.1% |
| Ресурс на пазара | 277 216.4 | +2.0% |
Особено тревожен е спадът в износа на месни продукти и суровини, който се е свил с близо една четвърт за една година.
Регионалният лидер: Къде се произвежда месото?
Индустриалното производство е неравномерно разпределено, като два региона се открояват като основни двигатели на сектора.
Северен централен район: Лидер в обработката на свине, като осигурява 23.6% от общото количество месо в кланиците.
Южен централен район: Първенец при говедата и дребния рогат добитък, с общ дял от 23.2% от индустриалния добив.
Останалите региони имат по-скромен принос, като например Северозападният район участва със затихващите 6.4% от националното производство.
Инфраструктура на сектора
През 2019 г. в България са функционирали 85 лицензирани кланици за червено месо. Любопитен факт е, че въпреки общия спад в обемите на закланите животни в индустрията, броят на работещите обекти се е увеличил с 6 спрямо 2018 г. Всички те са преминали през одобрение за вътрешнообщностна търговия, което гарантира спазването на европейските хигиенни изисквания.
Извод
Данните показват ясна ниша за българските производители – пазарът има капацитет за много по-големи количества родно месо, особено в сектора на говедовъдството и овцевъдството, където в момента липсата на суровина се запълва основно от внос. Повишаването на консумацията е добър сигнал, но предизвикателството остава в повишаване на конкурентоспособността на местните ферми.
