Докато броят на лицензираните кланици в България расте, индустриалният обем на произведеното месо бележи спад. Данните за 2019 година разкриват структурни проблеми в сектора, където капацитетът на преработвателите изпреварва наличността на родна суровина.
През изминалата отчетна година индустриалното производство на червено месо в България е възлязло на 87 870 тона. Въпреки че това представлява лъвския дял от общия добив в страната (79%), статистиката отчита притеснителен спад от 2.8% спрямо предходната година. Този негативен тренд се случва на фона на парадоксално увеличение на броя на работещите предприятия – през годината са оперирали 85 кланици, което е с 6 повече спрямо 2018 г.
Специализация и пазарна структура
Анализът на дейността показва ясна специализация сред преработвателите:
Свинско месо: Най-голяма е концентрацията тук, като 74 от всички 85 кланици са заклали свине.
Дребен рогат добитък: 53 обекта са работили с овце и кози.
Говеждо месо: Едва половината от предприятията (43 обекта) са ангажирани с клане на говеда, което обяснява и по-високата зависимост от внос в този сегмент.
Европейски стандарти и бизнес профил
Положителен сигнал е фактът, че 100% от работещите кланици в страната са одобрени за вътрешнообщностна търговия съгласно европейските регламенти. Това означава, че българската преработвателна индустрия разполага с модерна и сертифицирана база.
Бизнесът остава силно концентриран – търговските дружества държат контрола над 86.3% от промишленото производство. Голямото предизвикателство пред тези компании обаче остава липсата на достатъчно животни за клане. Това оставя част от модерните мощности натоварени под техния оптимален капацитет и принуждава пазара да търси алтернативи чрез внос.
Материалът е подготвен въз основа на официалните статистически данни на МЗХГ за дейността на кланиците.
