България тръгва към Брюксел с една ясна задача – да спаси средства по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., които могат да бъдат изгубени заради закъснения и тежката обстановка в сектора. Страната ще поиска дерогация от правилото N+2, което определя в какви срокове европейските средства трябва да бъдат разплатени и отчетени.
Темата влиза официално в дневния ред на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 26 май 2026 г. в Брюксел, а българската позиция вече е одобрена от Министерския съвет.
Казано по-просто – държавата иска още време, за да не се загубят средства, които фермерите реално чакат за техника, строителство, модернизация и инвестиции.
Какво всъщност означава N+2
Това е едно от онези брюкселски правила, които звучат сухо на хартия, но могат да ударят директно по джоба на стопаните.
При правилото N+2 Европейският съюз дава определен бюджет за конкретна година, а държавата има още две години след това, за да разплати средствата и да отчете разходите. Ако това не стане навреме, неизползваните средства се освобождават автоматично. Или иначе казано – парите изгарят.
Например средствата от бюджета за 2024 г. трябва да бъдат усвоени до края на 2026 г. Ако проектите се влачат, обществените поръчки се бавят, строежите не приключат или плащанията заседнат в администрацията, част от средствата могат просто да изчезнат от програмата.
На теория правилото има логика – Европа не иска безкрайно висящи програми и неизползвани бюджети. Само че практиката на терен е друга. Фермерът не работи в лаборатория. Той работи с климат, пазари, кредити, скъпи материали и постоянно променящи се условия.
Защо България настоява за дерогация
Аргументите на страната са повече от ясни. Последните години удариха земеделието от всички посоки:
– високи цени на торове и горива;
– скъпи строителни материали;
– забавени доставки на техника;
– нестабилни пазари;
– трудности при изпълнение на инвестиционни проекти;
– бавни административни процедури.
На практика много фермери имат одобрени намерения, но реалното изпълнение върви по-бавно от планираното. Особено тежко е при инвестиционните мерки – нови ферми, модернизация, преработка, складове, оборудване и екологични проекти.
България предлага дерогацията да важи само за 2026 г. и да обхване бюджета за 2024 г. Идеята е това да не бъде специален режим само за една държава, а решение за всички страни членки, които изпитват същите трудности.
Това не е спасение, а купуване на време
Истината е, че една отсрочка сама по себе си няма да оправи системата. Тя просто дава възможност средствата да не бъдат загубени веднага.
Ако приемите продължат да се отварят късно, ако оценките се точат с месеци, ако договорите се подписват бавно и ако плащанията пак се влачат, проблемът само ще бъде преместен напред във времето.
Земеделието не може да се управлява само с удължаване на срокове. Фермерът има нужда от предвидимост. Машината не чака чиновника. Нито банката чака администрацията.
И тук е големият проблем – когато Брюксел говори за усвояване, фермерът говори за оцеляване.
Торовете отново са на масата
На заседанието в Брюксел ще се обсъжда и още една болезнена тема – наличността и цените на торовете в ЕС.
България ще настоява преходът към по-устойчиво и екологично производство да бъде икономически поносим за фермерите. И това е напълно логична позиция.
Няма как стопанинът едновременно:
– да плаща по-скъпи суровини,
– да изпълнява по-строги екологични изисквания,
– да продава на нестабилен пазар,
– и паралелно да бъде конкурентен на евтин внос.
Без достъпни торове няма нормални добиви. А без добиви няма стабилни стопанства. Колкото и красиви стратегии да се пишат в европейските кабинети, земеделието още започва от почвата.
България предупреждава и за опасностите при вноса
Страната ни ще настоява Европейският съюз да бъде много по-внимателен и при търговските споразумения със страни извън ЕС.
Причината е очевидна – европейските фермери работят при все по-скъпи стандарти и ограничения, а после трябва да се конкурират с продукция, произведена при далеч по-ниски изисквания и разходи.
Това вече се превръща в огромно напрежение за животновъдството и растениевъдството в целия съюз.
Затова България подкрепя:
– защитни клаузи;
– тарифни квоти;
– преходни периоди;
– специални механизми за чувствителните сектори.
И това не е каприз. Това е опит да се запази собственото производство живо.
Свободният пазар е хубаво нещо, но когато правилата са различни, свободната конкуренция бързо започва да прилича на състезание, в което единият тича с ботуши, а другият с олово на краката.
Големият въпрос остава същият
Дерогацията по N+2 може временно да спаси част от средствата по Стратегическия план. Но ако администрацията не започне да работи по-бързо и по-практично, рискът ще остане.
За фермерите най-важни не са пресконференциите и обещанията. Най-важно е проектът да тръгне навреме, инвестицията да се случи и парите да стигнат до стопанството, когато са нужни, а не когато вече е късно.
Защото земеделието не чака. Кравите, овцете и нивите не работят по брюкселски график.
