Брюксел и Рим търсят по-тясна координация по въпросите за земеделието, храните, климата и „Едно здраве“
Европейският съюз предприема стъпки за по-силно и по-координирано присъствие във ФАО – организацията на ООН, която има ключова роля при определянето на международните политики за храните и земеделието.
Това стана ясно след среща в Рим между ръководители на европейски мисии, работната група AGRI-FAO към Съвета на ЕС, представители на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност.
Зад дипломатическия език обаче стои нещо доста практично – Европа иска да говори с по-единен глас във ФАО и да има по-голяма тежест при обсъждането на решения, които в крайна сметка могат да се отразят и върху европейските фермери.
„Едно здраве“ излиза на преден план
Един от основните акценти е поставен върху подхода „Едно здраве“. Идеята е здравето на хората, животните, растенията и околната среда да не се разглеждат отделно, а като взаимно свързана система.
За животновъдството това има особено значение. Разпространението на заболявания между животни и хора, биосигурността във фермите, здравето на животните и устойчивото управление на земята все по-често се разглеждат като части от един и същ проблем.
Темата ще бъде в центъра и на глобална конференция на ФАО в Рим от 21 до 23 септември 2026 г., посветена на прилагането на „Едно здраве“ в агрохранителните системи.
Сред обсъжданите въпроси са зоонозите, биосигурността, здравето на почвите, продоволствената сигурност и устойчивостта на земеделското производство.
Това е важна промяна в подхода. В бъдеще мерките за здравето на животните все по-трудно ще могат да се разглеждат отделно от тези за околната среда, храните и човешкото здраве.
Климатът вече е част от сметката на земеделието
Другият голям въпрос е изменението на климата и неговото отражение върху производството на храни.
За ФАО климатичните промени вече не са само екологична тема. Те са свързани с добивите, наличието на вода, състоянието на почвите, цените на храните и способността на държавите да гарантират продоволствена сигурност.
Именно тук интересите на ЕС и ФАО се пресичат все по-силно.
Европейският съюз едновременно търси по-устойчиво земеделие и запазване на конкурентоспособността на производителите си. Това е труден баланс. Защото всяко ново изискване към фермерите има цена, а тази цена в крайна сметка трябва да бъде поета от някого.
Биоикономиката става следващият голям залог
В разговорите между европейските институции и ФАО е поставена и темата за конкурентна, но устойчива биоикономика.
Тук става дума за по-широко използване на биологични ресурси и отпадъчни продукти, нови технологии и инвестиции, които могат да създават добавена стойност в земеделието и хранителната промишленост.
ФАО вече работи по механизми за привличане на повече публичен и частен капитал към аграрния сектор. Именно затова връзката между биоикономиката, инвестициите и земеделското производство вероятно ще става все по-важна.
За фермерите това може да означава нови възможности за финансиране, но и нови критерии, по които ще се оценява дали дадена инвестиция е „устойчива“.
Социалната защита в селските райони също влиза в дневния ред
На срещата е обсъдена и социалната защита на населението в селските райони.
Това не е маловажна подробност. Земеделието не е само производство на мляко, месо, зърно или плодове. То е основата, върху която се крепят цели селски райони.
Когато производството се свива, изчезват работни места, услуги и цели местни икономики. Затова международните институции все по-често разглеждат бъдещето на земеделието и през призмата на развитието на селските райони.
Какво означава това за европейските фермери?
Най-важното е, че ФАО не определя директно правилата, по които работи българската ферма. Но организацията има сериозна роля при формирането на международния дневен ред.
А когато ЕС започне да координира по-тясно позициите си във ФАО, европейските идеи за климат, устойчивост, здраве на животните, биосигурност, биоикономика и продоволствена сигурност получават по-голяма международна тежест.
Така решенията, които днес изглеждат далечни и дипломатически, постепенно могат да стигнат до европейската политика, финансирането и изискванията към стопанствата.
И точно затова тази среща не бива да се разглежда само като поредната институционална дискусия.
Въпросът е кой ще определя правилата на бъдещото земеделие – и доколко тези правила ще бъдат съобразени с реалността във фермата.
Европа очевидно иска да има по-силен глас във ФАО. Следващият въпрос е какво ще каже с него.
