Четирите държави настояват за по-гъвкави правила при болести по животните и по-справедлив подход към ограниченията за износ
България, Румъния, Гърция и Хърватия ще търсят общ подход към един от най-болезнените проблеми за животновъдството в момента – как да се ограничават заразните заболявания, без заради отделни огнища да се блокира търговията с животни и да се нанасят тежки загуби на цели сектори.
Разговори по темата са проведени в рамките на неформалната среща на министрите на земеделието на Европейския съюз в Дъблин, която се състоя от 6 до 8 септември. Румънският вицепремиер и изпълняващ длъжността министър на земеделието Танчос Барна е обсъдил ситуацията с колегите си от България, Гърция и Хърватия. Четирите държави са се договорили за съвместни действия и взаимна подкрепа при справянето с проблемите, свързани с болестите по животните и ограниченията за износ.
Един заразен обект не трябва да блокира цял сектор
Основният проблем е добре познат на животновъдите – появата на огнище на заразна болест може да доведе до ограничения, които засягат не само стопанството, в което е установено заболяването, а значително по-голям район, а понякога и цели държави.
Именно срещу този подход се обяви румънският министър. Според него действащите правила са прекалено твърди и могат да доведат до мерки, които не са съобразени с реалния епидемиологичен риск.
При няколко огнища последствията вече не са само ветеринарен проблем. Те се превръщат в икономически проблем за фермерите, тъй като могат да бъдат затворени външни пазари, да се ограничат движенията на животните и да се натрупат сериозни загуби.
Затова четирите държави подкрепят идеята за по-голяма гъвкавост при прилагането на мерките срещу заболяванията. Сред обсъжданите решения са по-прецизното регионализиране на ограниченията, използването на принципа на разделяне на отделните производствени зони и по-широко използване на ваксинацията там, където тя е подходяща.
Проблемът вече е пряко свързан с пазара
За животновъдите въпросът не приключва с това дали едно животно е здраво.
Ако дадена държава попадне под ограничения заради заболяване, последствията могат да стигнат до пазара на живи животни, месо и разплоден материал. Това означава по-малко възможности за реализация, спад на цените и натиск върху стопанствата.
Точно затова въпросът за здравния статус на животните и въпросът за износа вече се разглеждат като едно цяло.
През последните месеци Румъния изпитва особено силен натиск в овцевъдния сектор. Ограниченията за движение и износ на овце и кози бяха свързани с огнища на болести като чума по дребните преживни животни и шарка по овцете и козите. В средата на годината Европейската комисия удължи ограниченията за износа на овце и кози от Румъния към трети държави до 31 декември 2026 година, като същевременно останаха в сила ограниченията за доставки към държави от Европейския съюз.
Затова за Букурещ темата вече е въпрос не само на ветеринарен контрол, а и на оцеляване на част от животновъдния бизнес.
България също има интерес от промяна на подхода
Съвместната позиция с Румъния, Гърция и Хърватия е важна и за България.
Балканските държави имат сходна структура на животновъдството и сходни проблеми при движението на животни. При заболяванията няма как да се гледа само в рамките на една ферма или една административна област – търговията и придвижването на животни свързват пазарите на съседните държави.
Тъкмо затова по-голямата координация между ветеринарните власти и земеделските министерства може да се окаже решаваща.
Идеята не е контролът върху заболяванията да бъде отслабен. Напротив – целта е ограниченията да бъдат насочени там, където действително съществува риск, вместо автоматично да се разпростират върху здрави животни и ферми.
Това е и същината на предложението за по-гъвкава регионализация.
От Брюксел се иска повече наука и по-малко механични забрани
На срещата в Дъблин е поставен и по-широкият въпрос за бъдещето на европейското животновъдство.
Според румънската позиция решенията при заболяванията трябва да се основават в по-голяма степен на научни данни и реалния риск. Това означава да се отчита къде е заболяването, колко е разпространено, какви са мерките за биосигурност и какъв е действителният риск от разпространение.
Подобен подход би позволил ограниченията да бъдат по-точни.
За фермерите това е от огромно значение. Една забрана за движение на животни може да изглежда като чисто ветеринарна мярка на хартия, но на практика може да означава невъзможност за продажба, невъзможност за преместване на животни, пропуснат размножителен цикъл и сериозни финансови загуби.
А когато става дума за големи стада, сметката никак не е малка.
Животновъдството иска и пари за новите правила
На европейската среща е поставен и друг важен въпрос – новите изисквания към животновъдството трябва да бъдат придружени от реална финансова подкрепа.
Румънската страна е настояла преходът към по-високи изисквания за хуманно отношение към животните да бъде балансиран и да не поставя фермерите пред инвестиции, които не могат да си позволят.
Подчертано е и значението на инвестициите в модернизацията на стопанствата, цифровизацията, преработката на земеделската продукция и напояването. Според позицията, представена на срещата, особено малките и средните ферми имат нужда от достатъчно финансиране, за да могат да изпълнят новите европейски изисквания.
Големият въпрос: ще се стигне ли до реална промяна?
Това е съществената част от договореното.
България, Румъния, Гърция и Хърватия вече имат общ интерес – ограниченията заради болести да бъдат основани на реалния риск и да не унищожават пазара на здравите животни.
Но политическата договорка сама по себе си няма да отвори границите.
Предстои предложенията да бъдат превърнати в конкретни европейски правила. А това означава работа с Европейската комисия, ветеринарните власти и останалите държави членки.
За животновъдите резултатът ще се измерва много просто – дали здравите животни ще могат да се движат и продават, дали ще се възстановят загубените пазари и дали при ново огнище ще се налагат ограничения само там, където са действително необходими.
Именно затова договореното между четирите държави е важно. За първи път проблемът се поставя не само като национална битка за отпадане на една или друга забрана, а като общ въпрос на държави, които имат сходно животновъдство и сходни интереси.
А за фермерите това е разликата между контролирана болест и блокиран бизнес.
