ЕС готви допълнение към аграрния бюджет след 2027 г. – Румъния сред големите печеливши, България също с ръст
Европейската комисия планира да увеличи бюджета за земеделие по Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. с допълнителни 45 млрд. евро, с което общият минимален бюджет достига около 338,5 млрд. евро. Това представлява средно увеличение от 15% за ЕС, но разпределението между държавите членки ще бъде силно неравномерно.
Неравномерно разпределение: Изтокът печели повече
По изчисления на ирландския аграрен икономист проф. Алън Матюс, цитирани от Agrarheute, някои държави от Източна и Централна Европа ще получат значително по-висок ръст от средния за ЕС.
– Румъния: +23%;
– Полша: +35%;
– Словакия: +39%;
– Чехия: +35%;
– България: +21%
За сравнение:
– Франция: едва +6%;
– Германия: +8%;
– Италия: +15%;
– Испания: +11%;
Това означава, че традиционните „тежки“ аграрни държави в Западна Европа ще получат значително по-скромно увеличение.
България: над средното за ЕС
Според публикуваните разчети:
– Общият бюджет за България по ОСП би достигнал 19,5 млрд. евро;
– Допълнителното финансиране спрямо минималното ниво е около 1,3 млрд. евро;
– Процентното увеличение е 21%, което поставя страната ни сред държавите с реален номинален ръст
Защо се появяват тези разлики:
– различното участие на държавите в програмите LEADER;
– структурата на националните стратегически планове;
– възможността да се използва т.нар. гъвкав бюджет за селско стопанство и селски райони.
Еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен нееднократно заяви, че LEADER ще остане „силно закрепен“ в бъдещата ОСП.
Контекстът: Меркосур и политическият натиск
Допълнителните 45 млрд. евро се обсъждат на фона на опитите на Европейската комисия да осигури подкрепа за споразумението ЕС–Меркосур, включително чрез ангажимент за повече средства за земеделските производители. Именно на специално заседание на Съвета по земеделие в началото на януари е дадено обещанието за допълнителното финансиране.
Критики: „Аванс, не реално увеличение“
Германската асоциация на фермерите (DBV) и баварското министерство на земеделието са скептични. Според тях:
– не става дума за нови пари;
– а за доброволно авансово използване на средства от бъдещия бюджет;
– реалното увеличение все още не е гарантирано.
Допълнително усложнение е фактът, че Многогодишната финансова рамка за 2028–2034 г. (над 2 трилиона евро) все още не е одобрена от държавните и правителствените ръководители.
Изводът
Казано директно:
На хартия България печели, и то над средното за ЕС.
На практика всичко зависи от националния стратегически план и от това дали средствата ще бъдат реално отключени, а не останат „гъвкави“ и условни.
