Разкритията около големи свинеферми и птицеферми в няколко европейски държави поставиха сектора под прожекторите. Оказва се, че част от тези т.нар. мегаферми получават разрешителни при сериозен недостиг на данни за отделяните емисии. С други думи: производството расте, животните се множат, но информацията за замърсяването остава в сянка.
Докладът, който разбуни духовете, твърди, че много стопанства подават документи, в които амонякът, метанът и останалите газове са представени като почти символични. Експерти коментират, че това няма как да е вярно при хиляди животни на едно място. Разминаването между цифрите и реалността излага на риск не само законността на процедурите, но и здравето на хората в близките населени места.
Ситуацията поражда и сериозен политически проблем. Ако ферми от една държава могат да заобикалят показателите, а други са строго проверявани, конкуренцията в рамките на Европейския съюз става нечестна. Тези, които спазват правилата и инвестират, губят предимството си срещу тези, които „предават домашното с празни страници“.
Фермерските организации не отричат нуждата от прозрачност, но предупреждават, че контролът трябва да върви заедно с финансова подкрепа. Нови измервателни системи, модерни съоръжения за управление на отпадъците, по-добра вентилация – това не са евтини подобрения. Малките и средните ферми се страхуват, че ще бъдат натиснати да инвестират суми, които просто не могат да си позволят.
От другата страна природозащитниците настояват, че замърсяването не признава компромиси. Те подчертават, че животновъдството в Европа е сред основните източници на метан, а амонякът от големите комплекси вече създава проблеми в региони с интензивно производство. Според тях колкото по-дълго се отлага истинско измерване, толкова по-трудно ще бъде да се въведат ефективни мерки.
За България темата е повече от актуална. Европейските политики все по-често обвързват подпомагането с доказуемо намаляване на замърсяването. Това означава, че ферми, които могат да покажат реални данни за емисиите си, ще имат предимство. Стопанствата, които продължават да разчитат на груби оценки, ще срещат все повече трудности – и при финансиране, и при регулации.
Истината е проста: секторът навлиза в епоха, в която „колко животни гледаш“ е само половината от уравнението. Другата половина е „какво оставят след себе си“. Мегафермите в Европа вече усещат тази промяна, а скоро и всички останали ще трябва да се съобразят с нея.
