Начало НАЧАЛО Край на вносния хаос: Държавата затяга обръча около млечните пратки

Край на вносния хаос: Държавата затяга обръча около млечните пратки

Истината е проста и малко неудобна: когато се проверява едва 10% от вносното мляко, останалите 90% реално минават „на доверие“. А пазарът, ако нещо е доказал, е че не обича наивността. Досегашният модел оставяше твърде голям прозорец за риск – и точно там се натрупваха проблемите.

Сега картината се обръща. Българската агенция по безопасност на храните въвежда задължителен контрол върху всяка пратка сурово мляко и млечни концентрати, които влизат в страната. Практиката с частичните проверки остава в миналото – новият режим е пълен и без компромиси.

Как ще работи новият контрол

По разпореждане на Ангел Мавровски системата преминава към многослоен подход. Всяка доставка ще минава през няколко последователни филтъра:

– документална проверка – произход, сертификати и съответствие;
– физическа инспекция – реално състояние на продукта;
– идентификационен контрол – съвпадение между документи и стока;
– лабораторен анализ – наличие на остатъци от антибиотици и ветеринарни препарати;

Пробите ще се анализират в акредитирани лаборатории в София, Шумен и Хасково. Разходите няма да се поемат от държавата – те остават за сметка на вносителите и преработвателите. Логиката е ясна: рискът се контролира там, където възниква.

Проследимост без „тъмни зони“

Един от най-сериозните пропуски досега беше липсата на пълна картина. Сега се въвежда строг отчетен режим, при който регионалните структури ще подават данни към централното управление за:

– брой взети проби;
– резултати от лабораторните анализи;
– установени нарушения;
– предприети мерки;

Това на практика изгражда затворена система – от границата до щанда. Няма „изгубени“ партиди, няма неясен произход. Всичко се проследява.

Защо тази мярка идва късно

Да си го кажем направо – тази стъпка не е революция, а закъсняла необходимост. Години наред секторът работеше с различни стандарти за местно и вносно мляко. И тук идва големият въпрос: как да се конкурира българският фермер, ако правилата не са еднакви?

Вносното мляко често влиза на по-ниска цена. Но ако тази цена е постигната чрез по-слаб контрол или компромиси в качеството, това вече не е пазарна ефективност – това е изкривяване на пазара.

Новият режим цели точно това:
– да ограничи риска от продукти с остатъчни медикаменти;
– да изравни условията между местни и външни производители;

Какво означава за бранша

За българските млекопроизводители това е дълго чакан сигнал – входът най-накрая се затяга. Не решава всички проблеми, но маха едно от големите изкривявания.

За преработвателите – да, ще има повече разходи и повече документи. Няма как да мине без това. Но пък идва и нещо важно: ясни правила, които важат за всички.

А за крайния потребител? По-малък риск да попадне на продукт със скрити остатъци от антибиотици. И това не е малко.

Накъде води всичко това

В дългосрочен план този контрол не е просто административна мярка. Това е връщане към нещо базово, което уж всички знаем, но често забравяме – редът в системата.

В земеделието няма място за „на око“. Или има правила, или има проблеми. Средно положение няма. И ако трябва да сме честни – по-добре късно въведен контрол, отколкото никакъв.

 

НЯМА КОМЕНТАРИ

ОСТАВЕТЕ ОТГОВОР

Please enter your comment!
Please enter your name here

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.

Exit mobile version