Сега картината се обръща. Българската агенция по безопасност на храните въвежда задължителен контрол върху всяка пратка сурово мляко и млечни концентрати, които влизат в страната. Практиката с частичните проверки остава в миналото – новият режим е пълен и без компромиси.
Как ще работи новият контрол
По разпореждане на Ангел Мавровски системата преминава към многослоен подход. Всяка доставка ще минава през няколко последователни филтъра:
– документална проверка – произход, сертификати и съответствие;
– физическа инспекция – реално състояние на продукта;
– идентификационен контрол – съвпадение между документи и стока;
– лабораторен анализ – наличие на остатъци от антибиотици и ветеринарни препарати;
Пробите ще се анализират в акредитирани лаборатории в София, Шумен и Хасково. Разходите няма да се поемат от държавата – те остават за сметка на вносителите и преработвателите. Логиката е ясна: рискът се контролира там, където възниква.
Проследимост без „тъмни зони“
Един от най-сериозните пропуски досега беше липсата на пълна картина. Сега се въвежда строг отчетен режим, при който регионалните структури ще подават данни към централното управление за:
– брой взети проби;
– резултати от лабораторните анализи;
– установени нарушения;
– предприети мерки;
Това на практика изгражда затворена система – от границата до щанда. Няма „изгубени“ партиди, няма неясен произход. Всичко се проследява.
Защо тази мярка идва късно
Да си го кажем направо – тази стъпка не е революция, а закъсняла необходимост. Години наред секторът работеше с различни стандарти за местно и вносно мляко. И тук идва големият въпрос: как да се конкурира българският фермер, ако правилата не са еднакви?
Вносното мляко често влиза на по-ниска цена. Но ако тази цена е постигната чрез по-слаб контрол или компромиси в качеството, това вече не е пазарна ефективност – това е изкривяване на пазара.
Новият режим цели точно това:
– да ограничи риска от продукти с остатъчни медикаменти;
– да изравни условията между местни и външни производители;
Какво означава за бранша
За българските млекопроизводители това е дълго чакан сигнал – входът най-накрая се затяга. Не решава всички проблеми, но маха едно от големите изкривявания.
За преработвателите – да, ще има повече разходи и повече документи. Няма как да мине без това. Но пък идва и нещо важно: ясни правила, които важат за всички.
А за крайния потребител? По-малък риск да попадне на продукт със скрити остатъци от антибиотици. И това не е малко.
Накъде води всичко това
В дългосрочен план този контрол не е просто административна мярка. Това е връщане към нещо базово, което уж всички знаем, но често забравяме – редът в системата.
В земеделието няма място за „на око“. Или има правила, или има проблеми. Средно положение няма. И ако трябва да сме честни – по-добре късно въведен контрол, отколкото никакъв.
