Тук обаче има нещо по-важно от самото „преиздаване“ – в проекта са заложени разширения и облекчения, които могат да окажат реално влияние върху малките и средните стопанства.
По-широк обхват на продуктите
Наредбата запазва познатите възможности за директни доставки на сурово мляко, мед, яйца и риба, но прави една съществена крачка напред – разширява обхвата при яйцата.
Освен кокоши яйца, вече изрично се включват яйца от пуйки, гъски, патици, токачки, фазани, яребици и щрауси. Това на пръв поглед изглежда като дребна подробност, но всъщност е сигнал към нишовите производители, че и те имат място на пазара.
Освен това се запазва възможността за директни доставки на месо от птици и зайци, заклани във фермата, както и на дивеч – както едър, така и дребен.
От суровина към продукт – най-съществената промяна
Една от най-важните новости е свързана с преработката. Наредбата дава възможност в обекти за търговия на дребно да се извършва обработка и преработка на продукти от собствено производство.
Това означава, че фермерът вече не е ограничен само до продажба на суровина. При определени условия той може да предлага:
- млечни продукти от собствено мляко
- месни продукти от животни, отгледани във фермата
- обработени пчелни продукти
- преработена риба от собствен улов
Тук обаче има условие, което не бива да се подценява – тази дейност трябва да бъде странична, локална и ограничена. С други думи, не може да се превърне в основен бизнес модел, а трябва да остане допълнение към основната дейност.
И точно тук идва големият въпрос – дали тези ограничения ще бъдат достатъчно гъвкави, за да позволят развитие, или ще държат фермерите „в малкия размер“.
Директна връзка с клиента – но при ясни правила
Както и досега, директните доставки могат да се извършват:
- от производителя директно до крайния потребител
- до местни търговски обекти
- между търговски обекти, но само при ограничени условия
Основната идея остава непроменена – къса верига на доставки и по-близка връзка между производител и клиент. Това е и логиката на европейските регламенти – при малки количества рискът може да се управлява на национално ниво, именно заради тази близост.
Яйцата – специален режим с облекчения
При яйцата се въвежда интересен избор за производителите. Те могат да решат дали да прилагат всички изисквания на европейското законодателство или да работят по облекчен режим, предвиден в наредбата.
Най-същественото облекчение е за най-дребните стопанства. При до 50 кокошки носачки няма да се изисква маркиране на яйцата с код на производителя. Вместо това ще е достатъчно на мястото на продажба да бъдат посочени името и адресът на производителя.
Това е ясно насочено към малките ферми и дворните стопанства, които трудно покриват всички административни изисквания, но реално присъстват на пазара.
Документация и контрол – без изненади, но с тежест
Както може да се очаква, изискванията за хигиена и проследимост остават. Воденето на записи не е новост – това е директно изискване от европейското законодателство.
В същото време е предвидено облекчение – при доставки към търговски обекти продуктите могат да се придружават с декларация за съответствие, вместо с по-сложна документация.
Контролът ще се извършва от Българската агенция по безопасност на храните.
И тук идва реалният проблем – не какво пише в наредбата, а как ще се прилага. Защото разликата между „контрол“ и „пречка“ понякога е тънка.
Без нови разходи… поне на хартия
В документа е записано, че приемането на наредбата няма да доведе до допълнителни разходи за бюджета.
Това е вярно от гледна точка на държавата. За фермера обаче картината е малко по-различна. Всяко изискване за хигиена, проследимост или оборудване в крайна сметка струва пари.
Въпросът е дали възможността за по-добър достъп до пазара ще компенсира тези разходи.
Какво означава това за фермерите
Ако се погледне трезво, без излишен оптимизъм, наредбата дава три основни възможности:
Първо – разширява се кръгът от продукти, които могат да се продават директно.
Второ – дава се шанс за преработка и добавена стойност.
Трето – облекчават се най-малките производители, особено при яйцата.
Но в същото време остава ключовият въпрос за „малките количества“. Ако ограниченията са прекалено ниски, те могат да се превърнат в спирачка, вместо в стимул.
Заключение
Проектът на новата наредба не променя из основи системата, но прави важни корекции в правилната посока. Дава повече гъвкавост, отваря врата за преработка и признава ролята на малките стопанства.
Истинският ефект обаче няма да дойде от текста, а от прилагането.
Защото фермерът не се интересува какво пише в „Държавен вестник“. Той се интересува дали може спокойно да произведе, да преработи и да продаде продукцията си, без да се изгуби в правила.
И точно там ще се реши дали тази наредба ще работи – или ще остане просто още един добре написан документ.
