Европейските фермери са изправени пред нарастващи изисквания за устойчивост и конкурентоспособност в сложна глобална среда. За да отговорят на тези предизвикателства, те се нуждаят от предвидим и приложим инструментариум за растителна защита. Предложението на Европейската комисия за нов „Омнибус“ относно безопасността на храните и фуражите е ключова стъпка към коригиране на пропуските в настоящата система, по-специално по отношение на прилагането на член 4.7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.
В правния и политическия контекст (особено в рамките на Европейския съюз), омнибус е термин за законодателен акт, който обхваща, променя или отменя едновременно няколко различни закона или регламента.
Ето основните характеристики на този формат:
– Многофункционалност: Вместо да се приема отделен закон за всяка малка промяна, омнибусът „пакетира“ множество корекции в един документ. Това се прави за по-голяма ефективност и бързина на административния процес.
– Широк обхват: Обикновено такъв акт засяга една обща област (например „безопасност на храните“ или „земеделие“), но внася изменения в редица специфични директиви и регламенти в тази сфера.
Практическо приложение: В случая с „Омнибуса за безопасност на храните и фуражите“, целта е да се актуализират и синхронизират правилата за пестициди, добавки и контрол, за да отговарят по-добре на текущите нужди на пазара и земеделците.
Накратко, можете да си го представите като „закон-пакет“, който подрежда и актуализира цяла поредица от съществуващи правила наведнъж.
Проблемът с практическото приложение на член 4.7
Въпреки че член 4.7 е създаден да позволява дерогации (изключения) за вещества, необходими за справяне със сериозни заплахи за здравето на растенията, в реалността той рядко успява да защити критичните за сектора нужди. Това води до липса на важни препарати в моменти, когато липсват жизнеспособни алтернативи, дори ако продуктите могат да се използват напълно безопасно.
Основната пречка е, че досегашните решения често не отчитат агрономическата и икономическата реалност в стопанствата. За да бъде ефективен регламентът, оценката на алтернативите трябва да включва:
– Реална ефикасност и мащабируемост;
– Разходи и въздействие върху добивите;
– Оперативни ограничения и риск от резистентност;
– Наличност на алтернативите в различните държави членки и за специфични (незначителни) култури.
Гъвкавост и съобразяване с динамиката на земеделието
Земеделието е динамичен процес, в който научните познания и натискът от вредители се променят бързо. Омнибусът предвижда по-голяма гъвкавост, като позволява обосновката за „съществена употреба“ или „пренебрежимо излагане“ да се прави по време на процеса на одобрение или подновяване на дадено вещество. Това би осигурило навременни решения, базирани на доказателства, без да се правят компромиси с високите стандарти за безопасност.
Предвидими преходи и гратисни периоди
Един от най-важните аспекти на новото предложение е удължаването на гратисните периоди за вещества, чието одобрение не е подновено:
– До 12 месеца за продажба на наличните количества;
– До 24 месеца за тяхната употреба.
Тези срокове са от съществено значение за планирането на производствените цикли и управлението на запасите в стопанствата. Експертите подчертават, че тези периоди трябва да се прилагат систематично, освен в случаите на доказан сериозен риск за здравето на хората или околната среда. Усложняването на процедурата с допълнителни оценки на алтернативите в този етап би създало излишна административна тежест.
Очаквани резултати на практика
За да постигне целите си, Омнибусът трябва да се фокусира върху три основни стълба:
-
Структурирана оценка: Решенията за дерогации да се базират на това дали алтернативите са приложими на ниво земеделско стопанство.
-
Гъвкавост при заявленията: Възможност за реакция в момента, в който нуждите са най-критични.
-
Сигурност при прехода: Систематични гратисни периоди за избягване на сътресения в производството на храни.
Правилното изпълнение на тези мерки ще създаде предвидима и научно обоснована регулаторна система, която подкрепя производителите, докато се осигурят реално работещи алтернативи за растителна защита.
