През 2025 година световното производство на мляко ще достигне почти 993 милиона тона – ръст от +1% спрямо 2024. Кой дърпа колоната напред? Не е изненада: Азия, особено Индия, Бангладеш и Пакистан. Там населението расте, търсенето също, а фермите вече не са това, което бяха – нова техника, по-добра логистика, сериозни инвестиции.
Индия вече не се гордее само с броя на кравите. Тук вече се гледат по-продуктивни породи, професионализация и модерна организация на фермите. Бангладеш и Пакистан не остават назад – подобрени системи за събиране на мляко и инвестиции в транспорт и съхранение.
Но ето и изненадата – Китай. Вместо обичайния възход, страната отчита спад. Причини: ниски изкупни цени, скъпа храна за животните и изтощени дребни производители. Китай компенсира чрез внос, предимно на мляко на прах и сирена за индустрията, която прави всичко – от бисквити до напитки.
Южна Америка върви нагоре: Бразилия и Мексико увеличават производството, докато Аржентина се възстановява след сушата.
САЩ поддържат положителен тренд, а Европа и Океания остават стабилни. ЕС расте леко благодарение на „умни“ ферми, а Нова Зеландия запазва устойчивост въпреки капризите на времето.
Африка е единственият континент със спад – причините са политически трусове, скъпи ветеринарни услуги и екстремно време.
Макар световното производство да расте, търговията с млечни продукти леко ще спадне – с –0,8%. Причините: големи вносители като Алжир и Филипините намаляват покупките, а ЕС, САЩ и Саудитска Арабия свиват износа. Това отваря поле за нови играчи – Нова Зеландия, Уругвай, Иран – които влизат активно на пазара.
Интересен обрат – Китай от „фабрика“ производител се превръща в стратегически купувач. Дали е временна криза или дългосрочна стратегия, предстои да видим.
ФАО отчита, че през последните 30 години световното млекопроизводство почти се удвои. В развиващите се страни ръстът е над +80%, основно чрез увеличаване на добитъка, а не чрез иновации. Ефективно, но крие екологични рискове, социално напрежение и икономически балони.
Изводът?
Да, млякото е повече от всякога. Но въпросът вече не е колко да произведем, а как да го правим по-умно, по-човечно и по-устойчиво. Едно е да имаш пълна чаша, друго – да не ти прелее.
И ако Китай се откаже от вътрешното производство и се превърне в глобален вносител, това ще размести целия млечен пазар. Може би времето на „млечната сила“ от Азия тепърва започва.
