Всяка година сценарият е един и същ. Пролетта идва, тревата избухва, кравите излизат на паша и млеконадоя тръгва нагоре. На пръв поглед – идеалната картина. Само че в мандрата бързо се вижда другата страна – мазнините в млякото започват да падат. И тогава идва въпросът: как е възможно при толкова „силен“ фураж резултатът да не е пълен?
Отговорът не е в количеството, а в начина, по който работи търбухът.
Младата пролетна трева е богата на захари, но това не са обикновени захари. Те се разграждат бързо, почти мигновено. Кравата ги усвоява лесно, но точно тук се крие проблемът – търбухът не получава достатъчно време и „работа“, за да протече нормалната ферментация. А без тази ферментация не се образуват в нужните количества оцетна и маслена киселина – двата основни градивни елемента за млечната мазнина.
Казано по-просто – кравата се храни добре, дори много добре, но не по начина, който „храни“ мазнината в млякото.
Към това се добавя и вторият фактор, който често остава подценен. Пролетната трева съдържа повече ненаситени мастни киселини. Те също влияят на процесите в търбуха, като променят нормалната работа на микрофлората. Ефектът е двоен – от една страна ферментацията се измества, от друга директно се потиска синтезът на млечна мазнина.
Резултатът е познат на всеки фермер – повече мляко като литри, но с по-ниска масленост. На практика това означава и по-ниска стойност на продукцията, въпреки че животните изглеждат в отлична кондиция.
Истината е, че пролетната трева не е „лош“ фураж. Напротив – тя е изключително ценна. Проблемът е, че е небалансирана. Тя дава енергия, но не дава структура. А без структура търбухът не работи както трябва.
Затова и решението не е да се ограничава пашата, а да се управлява. Когато към зелената маса се добави груб фураж – сено, слама или по-зрял силаж – нещата започват да се подреждат. Кравата започва да преживя повече, отделя повече слюнка, търбухът се стабилизира и ферментацията тръгва в правилната посока. Тогава се възстановява и производството на онези киселини, от които зависи мазнината в млякото.
Също толкова важно е да не се прекалява с концентратите точно в този период. Изкушението да се „подкрепи“ дажбата със зърно често води до обратен ефект – още повече бързи въглехидрати и още по-силен натиск върху търбуха.
Практиката показва и нещо друго – рязкото преминаване от зимна дажба към паша почти винаги води до спад в маслеността. Кравата има нужда от време, за да се адаптира. Плавният преход, в рамките на десетина дни, дава далеч по-добри резултати.
В крайна сметка тук няма мистерия. Пролетта не разваля млякото – тя просто променя условията. А когато условията се променят, дажбата трябва да ги следва.
Старите животновъди го казват най-просто: „Не тревата прави млякото, а как я даваш.“ И точно в това изречение е събрана цялата логика на пролетната масленост.
