През последните три години в Обединеното кралство се наблюдава бум на роботизираното доене – вече около 900 до 1000 ферми използват системата, или приблизително всяка десета ферма. Причините за тази популярност са няколко: усъвършенстваната технология, възможността за спестяване на труд и наличието на европейски субсидии.
Въпреки това решението за инвестиция изисква внимателна преценка. Разходите са високи, а системата не е „чудодейна пръчка“ – изисква адаптация както от животните, така и от хората.
Колко робота са нужни?
Броят зависи от стадото и от млечността на кравите. Една машина обслужва около 65 крави с по-нисък добив, но при холщайни с над 10 000 литра мляко за лактация е по-разумно да се предвиди около 55 крави на робот. При недостиг на машини животните започват да чакат и по-едрите отблъскват по-младите, което води до загуба на ефекта от по-честото доене.
Възможна ли е интеграция в съществуващи обори?
Да, но при условие, че няма тесни проходи, остри завои, тъмни зони или течове, които да възпрепятстват кравите. Роботизираната система изисква свободен и лесен достъп – животното трябва само да намира пътя си до машината. Най-добрият вариант е нов навес с добра вентилация, равна настилка и ясно организиран достъп, но това оскъпява инвестицията.
Работят ли роботите при пасищно отглеждане?
Могат да работят, но е важно буферното хранене да се предлага само в обора. Ако кравите получават достатъчно трева навън, няма да имат стимул да посещават редовно доилната машина.
Ще намалее ли нуждата от работна ръка?
Не в степента, в която мнозина очакват. Роботът заменя рутинното доене, но не елиминира грижата за стадото. Машините изпращат сигнали при проблеми 24 часа в денонощието – някой трябва да реагира веднага. По-скоро персоналът се пренасочва към други дейности – наблюдение, анализ на данни, грижи за здравето.
Обучение и нови умения
Въвеждането на роботи изисква промяна в целия ритъм на работа и сън. Работниците трябва да се научат да:
– реагират на сигнали за аварии,
– правят механични настройки и ремонти,
– въвеждат и анализират данни,
– следят за здравето и продуктивността чрез системата.
Производителите предлагат минимум два дни обучение, в които е добре да участват всички от екипа.
Адаптация на кравите
Животните също трябва да се научат да се доят сами. Обикновено процесът започва с групи от около 30 крави. Роботите имат тренировъчен режим, който запознава кравите със звуците и движението, без реално изтегляне на мляко. След отелването първите доения трябва да бъдат кратки и спокойни, за да не се създаде негативна асоциация.
Финансова страна
– Цена на единица: между 115 000 и 140 000 евро.
– Нов навес: около 87 000 евро.
– Примерна инвестиция: ферма със 100 крави може да плати приблизително 350 000 евро.
– Амортизация: след 10–15 години машината трябва да се подмени, а стойността ѝ пада до около 23 000 евро.
– Текущи разходи: около 2 300 евро за електроенергия и 5 700 евро за поддръжка годишно на единица. Общо – приблизително 15 000 евро на година.
Субсидии
В момента ЕС предоставя до 40% безвъзмездна помощ за подобни инвестиции. Условие е фермата да финансира покупката първоначално, а средствата се възстановяват по-късно.
(Всички посочени стойности и цени в статията първоначално са взети от източници от Обединеното кралство (GBP – паунди стерлинги) и са преобразувани в евро за удобство на българската аудитория.)
