България се подготвя да въведе еврото от 1 януари 2026 г., след като получи подкрепа от финансовите министри на Европейския съюз за присъединяване към еврозоната, пише Reuters. Страната ще стане двадесет и първият член на валутния съюз, но обществените нагласи остават разделени.
Според агенцията част от българите приемат предстоящата смяна на лева с евро като логична стъпка към по-дълбока интеграция в Европейския съюз. Представители на бизнеса посочват, че общата валута ще улесни търговията, ще намали разходите за превалутиране и ще даде повече сигурност на инвеститорите.
В същото време Reuters отбелязва, че значителна част от населението гледа скептично на промяната. Основните притеснения са свързани с възможно поскъпване на стоките и услугите след въвеждането на еврото. Хората се опасяват, че доходите им няма да нараснат със същия темп, с който могат да се повишат цените.
Агенцията обръща внимание и на емоционалната връзка с националната валута. За някои българи левът е символ на държавността, а отказът от него се възприема като загуба на част от националната идентичност. Това недоверие се засилва и от дългогодишното разочарование от политическите институции.
Според данни, цитирани от Reuters, социологически проучвания показват, че около половината от българите не подкрепят приемането на еврото, което подчертава дълбокото разделение в обществото. В отговор на тези нагласи правителството и европейските институции планират информационни кампании, насочени към разясняване на процеса и мерките срещу спекулативно повишаване на цените.
Reuters посочва, че България вече от години поддържа фиксиран курс на лева към еврото, което според поддръжниците на промяната означава, че страната на практика следва паричната политика на еврозоната. Въпреки това общественото приемане остава ключово предизвикателство в месеците преди официалното въвеждане на общата европейска валута.
