Напрежението в животновъдството принуди държавата да преразгледа един от най-оспорваните елементи в схемите за подпомагане. В рамките на Стратегическия план за периода от две хиляди двадесет и трета до две хиляди двадесет и седма година се обсъжда отпадане на изискването стопаните да доказват реализирани количества мляко или брой животни като условие за получаване на субсидии.
Темата не се появява изведнъж. През последните месеци правилата около доказването на продукцията се превърнаха в една от най-тежките административни спънки за фермерите. На практика се стигна до парадокс – стопанства, които отглеждат животни и поддържат дейност, бяха изправени пред риск да останат без подпомагане, ако не успеят да покрият фиксирани прагове за реализация. Това важеше дори в случаи, когато част от животните изобщо не са заявени за подпомагане.
Проблемът се задълбочи на фона на нестабилния пазар. От началото на две хиляди двадесет и шеста година цените на суровото мляко тръгнаха надолу, а външни фактори като ограничения върху европейските продукти разклатиха износа. Така много стопанства се оказаха притиснати между падащи приходи и растящи разходи за фуражи, горива и поддръжка.
Картината се усложни допълнително от неблагоприятни климатични условия. Засушаването и пожарите в редица райони намалиха пасищната база и принудиха фермерите да влагат повече средства за изхранване на животните. При дребните преживни животни това доведе до сериозни сътресения и необходимост от преструктуриране на стадата.
На този фон в администрацията вече се обсъжда дали досегашният подход не създава повече проблеми, отколкото решения. В работни варианти на промени по нормативната уредба се поставя под съмнение логиката да се изисква доказване на реализация при положение, че подпомагането по същество е насочено към поддържане на производството, а не към санкциониране при пазарни сътресения.
Посоката е ясна – търси се опростяване. Идеята е фермерите да не бъдат блокирани от формални изисквания в момент, когато пазарът не позволява нормална реализация на продукцията. Вместо това се обсъжда подпомагането да се обвърже по-силно с реалното наличие на животни и поддържането на стопанствата.
Решението все още не е окончателно. Предстои обсъждане и одобрение, но сигналът е показателен – държавата започва да отстъпва от най-твърдите изисквания. Ако промяната бъде приета, тя ще дойде навреме за Кампания две хиляди двадесет и шеста година и ще даде глътка въздух на сектор, който от месеци работи на ръба.
В крайна сметка става ясно едно – когато правилата започнат да пречат повече, отколкото да помагат, дори администрацията е принудена да направи крачка назад. И този път причината не е теория, а реалността в обора.
