Европейският съюз отново влиза в схватка сам със себе си. Докато преговорите за следващата Обща селскостопанска политика след 2027 година набират скорост, една идея се очертава като централен нерв на целия дебат – дали да се сложи твърд таван от 100 000 евро на директните плащания за едно стопанство. За повечето европейски страни това звучи като техническа подробност. За България – съвсем не.
Защо тъкмо тук боли повече
Близо половината от обработваемата земя в страната се стопанисва от компании с годишен оборот над 500 000 евро. Заедно с Чехия и Словакия, страната е сред членките на Съюза с най-висока концентрация на земя в ръцете на едрото аграрно предприемачество. Това не е случайност – то е наследство от десетилетия, чиито следи ОСП само е задълбочила, без да е създала условия за изглаждането им.
Системата, при която субсидията следва хектара, а не фермера, закономерно е насочила лъвския дял от европейските пари към онези, които обработват най-много земя. Критиките към подобно разпределение не са нови – още от 1991 година Европейската комисия е отбелязвала, че 80% от подкрепата отива към 20% от стопанствата, които освен това обработват и по-голямата част от земята. Три десетилетия по-късно формулата не е кой знае колко различна.
Какво конкретно предлага Комисията
Предложението предвижда намаляване на подпомагането с 25% за суми между 20 000 и 50 000 евро, с 50% за суми между 50 000 и 75 000 евро и с 75% за суми между 75 000 и 100 000 евро, като е заложен абсолютен таван от 100 000 евро. При това предложението на Комисията засега не предвижда приспадане на разходите за заплати и осигуровки преди налагането на тези тавани.
Именно последното е спорната точка. Едрите стопанства наемат хора – понякога стотици. Ако разходите за труд не се приспадат преди изчисляването на тавана, реалното ограничение удря не само собствениците, но засяга и работни места в селските райони. Оттам идва и настояването на българската страна позицията да е по-гъвкава.
Официалната позиция е, че ако се прилагат тавани, трябва да се изключат разходите за заплати и другите оперативни разходи. Паралелно с това страната настоява решенията за прилагането на намаленията и таваните да се вземат на национално ниво и да са съобразени с конкретните условия във всяка страна членка.
Освободеният ресурс – кой го взима
Логиката зад тавана не е просто да се отнеме от едрите, а парите да стигнат до по-широк кръг производители. Ако подпомагането се насочи към малките и средни стопанства в определен диапазон, финансирането за тези мерки може да дойде именно от налагането на таваните и намаленията. Такова плащане може да е на площ, на животно или допълнително плащане на ниво стопанство.
Предварителните оценки говорят, че при прилагане на подобен таван в България може да се освободи между 50 и 200 милиона евро годишно – макар точната сума да зависи от окончателния вид на регламента и начина на изчисляване.
Инструментът, който вече работи
Докато бъдещето на тавана се договаря в Брюксел, страната вече прилага нещо, което по замисъл е близко до него. Схемата за допълнително преразпределително подпомагане насочва по-голяма сума на хектар към първите декари от всяко стопанство. Тази година по нея са изплатени над 79 милиона евро на повече от 42 000 стопани. Не е таван – но е крачка в същата посока.
Очаква се обаче именно преразпределителното плащане да отпадне в новата ОСП, като бъде заменено от механизма с намаления и тавани. Смяната е по-скоро козметична по цел, но може да се окаже доста различна по ефект – зависи от детайлите, а те тук винаги са в дявола.
Аргументите на двете страни
Представителите на едрото земеделие не са безмълвни. Те напомнят, че именно техните стопанства осигуряват зърното, маслодайните култури и суровините за хранителната промишленост, инвестират в напояване и техника, и задържат хора в места, откъдето всички млади иначе биха си тръгнали. Намаляването на субсидиите, от тяхна гледна точка, означава по-малко пари за бъдещи вложения.
От другата страна семейните стопанства и малките фермери посочват, че сегашната система ги поставя в постоянна конкурентна яма. Земята се концентрира в малко ръце, рентите растат, а малкият производител трудно оцелява само с плащанията, които му се полагат по площ.
Какво следва
Един от приоритетите при преговорите е да не се допусне прекъсване на плащанията към фермерите през 2028 година, тъй като националните планове за партньорство трябва да са готови до края на 2027 година.
Самият таван от 100 000 евро все още не е приет окончателно. Предстоят месеци на преговори между институциите на Съюза и страните членки. Дали предложението ще оцелее в сегашния си вид, дали ще бъде смекчено с изключения за разходи за труд, или ще отпадне изцяло – всичко това тепърва ще стане ясно.
За България въпросът е особено конкретен: при аграрна структура, наследена от социализма и задълбочена от десетилетия европейско финансиране, всяка промяна в правилата докосва живи стопанства, реални доходи и цели общности. Спорът за тавана не е счетоводен. Той е въпрос за това какъв вид земеделие страната иска да има след десет години.
