Десетилетията на селекция, насочена към по-висока продуктивност, са променили дълбоко съвременното животновъдство. Кравите дават повече мляко, животните за месо достигат по-бързо желаното тегло, а развъдните програми позволяват все по-прецизно управление на ценните стопански признаци.
Но зад този успех стои въпрос, който става все по-важен: какво се случва с генетичното разнообразие, когато селекцията се концентрира върху ограничен брой признаци и ограничен брой генетични линии?
Отговорът на учените е сериозен – загубата на генетично разнообразие може да се превърне в проблем за бъдещата устойчивост на животновъдството.
Не става дума за отказ от селекцията
Генетичната селекция не е враг на животновъдството. Напротив – именно селекцията стои зад огромна част от постигнатия през последните десетилетия генетичен прогрес.
ФАО определя генетичното подобряване като основен инструмент за развитие на животновъдството. Чрез избора на подходящи разплодни животни фермерите могат да подобряват продуктивността, здравето, плодовитостта, дълголетието и други характеристики.
Проблемът възниква, когато селекцията се насочи прекалено силно към малък брой признаци, най-вече към максимална продуктивност.
Тогава част от останалото генетично разнообразие може постепенно да бъде изтласкано.
ФАО изрично предупреждава, че генетичната вариация в животновъдните популации е необходима не само за генетично подобряване, но и за адаптация към променящите се условия, включително климатични промени, нови заболявания и недостиг на фуражи и вода.
Най-продуктивното животно невинаги е най-устойчивото
Това е един от най-важните въпроси пред съвременното развъждане.
Едно животно може да бъде генетично превъзходно по отношение на определен производствен показател, но това не означава автоматично, че е най-подходящо за всяка среда.
Животното трябва да живее и да се размножава в реални условия.
При високи температури, продължителни суши, по-скъпи фуражи, ограничени водни ресурси или повишен натиск от заболявания предимство могат да получат други характеристики:
– устойчивост на топлинен стрес;
– способност за използване на по-груби и бедни фуражи;
– добра плодовитост;
– дълголетие;
– устойчивост към заболявания;
– способност за адаптация към местния климат;
– добра продуктивност при по-ниски разходи.
Именно затова ФАО определя разнообразните животински генетични ресурси като източник на адаптивност и устойчивост при климатични промени, нововъзникващи заболявания и натиск върху фуражите и водата.
Как се стига до загуба на разнообразие
Генетичното разнообразие може да намалява по различни причини.
Една от тях е прекомерната концентрация върху малък брой високопродуктивни линии.
Ако в развъждането постоянно се използват едни и същи генетично ценни разплодници, техният принос към следващите поколения става непропорционално голям. С времето това може да ограничи генетичната вариация в популацията.
Друг проблем е изместването на местните породи от по-продуктивни специализирани породи.
Това е процес, който ФАО наблюдава от десетилетия. Според организацията генетичното подобряване след средата на XX век е било концентрирано върху сравнително малък брой породи, често без достатъчно внимание към различията между местните производствени среди.
Загубата може да бъде невидима
Особено опасна е загубата на генетично разнообразие, която не се вижда веднага във фермата.
Една порода може да има достатъчно животни и да не изглежда застрашена от изчезване, но вътре в самата порода вече да е започнала загуба на генетична вариация.
ФАО обръща специално внимание именно на този проблем – ерозията на генетичното разнообразие вътре в породата може да бъде проблем дори когато общият брой животни в породата остава голям.
Това означава, че броят на животните не е достатъчен показател.
Трябва да се знае и какво генетично разнообразие носят тези животни.
Защо местните породи са важни
Местните породи често са резултат от десетки или стотици години адаптация към конкретна среда.
Животните са били подлагани едновременно на естествен и човешки подбор – климат, релеф, наличие на вода, качество на пасищата, местни заболявания, начин на отглеждане и достъпност на храната.
Така постепенно са се формирали популации, способни да се справят с условия, при които високопродуктивните животни могат да имат по-големи затруднения.
Това не означава, че местната порода непременно е по-добра от специализираната.
Означава нещо друго: – нейните гени могат да имат стойност, която днес още не е напълно оценена.
ФАО посочва, че много породи притежават уникални характеристики, които могат да помогнат при бъдещи предизвикателства, свързани с климатичните промени.
следва …
1 част/ Генетичната селекция намалява разнообразието на добитъка
2 част/ Генетичната селекция намалява разнообразието на добитъка
