Кравите имат репутация на спокойни и лениви животни, но поведението им е изненадващо богато. Социалната им структура напомня на тази при интелигентни бозайници – те създават приятелства, търсят компанията на определени индивиди и показват ясно разпознаваеми реакции на стрес при раздяла. Научни наблюдения доказват, че когато кравата е със своята „най-добра приятелка“, сърдечният ѝ пулс намалява, а нивата на кортизол са значително по-ниски.
Друг забележителен факт е способността им за игра. Повечето хора никога не виждат кравите извън рутината в обора или на пасището, но при подходящи условия те тичат, прескачат, гонят се, играят с предмети и показват любопитство към всичко ново. Играят както млади, така и възрастни животни, което е признак за добро благосъстояние и нормална психика.
Към това се добавя и висока чувствителност към човешко отношение. Животните реагират на тон, на подход, на навици. Изследвания показват, че крави, към които фермерът се обръща по име и се отнася индивидуално, дават средно до половин тон мляко повече годишно. Това не е магия – а резултат от по-нисък стрес и по-стабилни хормонални процеси.
Физическите им сетива са не по-малко впечатляващи. Говедата имат зрителен обхват близо 330 градуса, което им позволява да следят почти цялата среда без да движат глава. Същевременно имат и две тесни „слепи зони“ – точно отпред и отзад. Освен това обонянието им е силно изразено: кравата може да улови миризма на няколко километра.
Една от най-странните особености е, че говедата често се ориентират по магнитното поле на Земята. Германско изследване установява, че независимо от слънцето или вятъра, животните са склонни да пасат с тяло насочено север–юг. Мотивът за такова поведение все още не е напълно изяснен.
А митът за „червеното“ при биковете е просто това – мит. Кравите не виждат червения спектър. Реакцията на бика в арената е към движението, не към цвета.
Не на последно място, кравите умеят да плуват. Има документирани случаи на животни, изминали километри в бурно море, за да достигнат суша. Ферми в Ирландия дори преминават ежегодно през езера с цел достъп до сезонни пасища. За животни, които не изглеждат атлетични, това е сериозно постижение.
