Как се събираха данните
Тук вече говорим за сериозна дисциплина. В помещенията са монтирани видеокамери, които записват 24 часа без прекъсване. Не се разчита на човешка памет или случайни наблюдения. Всичко се гледа кадър по кадър.
Проследявани са няколко възрасти, за да се види развитието във времето:
– 3 седмици;
– 6 седмици;
– 9 седмици;
– 12 седмици;
– до 15 седмици при системата с контрол от кравата
Така се покрива почти целият период до отбиване.
Какво точно се записва при всяко сучене
Всеки епизод не е просто „телето суче“. Регистрирани са детайли, които звучат дребни, но дават голямата картина:
– коя крава и кое теле участват;
– колко минути продължава сукането;
– позицията на телето спрямо вимето;
– кой прекратява храненето – кравата или телето;
– има ли други телета наоколо;
– има ли близане и социален контакт;
– имало ли е опит за сучене без успех
Тоест всяко действие се разглежда като отделно събитие. Малко като спортна статистика, но за обора.
Майчино сучене срещу „чуждо“ сучене
За да няма бъркотия, всички хранения са разделени в две ясни категории:
Сучене от майката. – Телето пие от собствената си крава.
Алолактация. – Телето суче от чужда, несвързана крава.
Това разделение позволява да се изчисли:
– колко често се случва всяко;
– колко дълго продължава;
– има ли разлика в поведението
И най-важното – дали „чуждото“ сучене е изключение или редовна практика.
Измерване на растежа. – Няма как да се говори за хранене без да се гледа теглото.
Телетата са били претегляни:
– при раждане;
– всеки месец;
Така се изчислява средният дневен прираст. Просто казано – колко килограма качва животното на ден.
Това е решаващо, защото фермерът не се интересува само дали телето суче „по-щастливо“.
Интересува го дали расте добре.
Ако алолактацията вреди – ще си проличи в кантара.
Ако помага – пак ще си проличи.
Кантарът не лъже.
Наблюдавани са и „неуспешните опити“. – Един особено интересен момент са т.нар. събития на близост до вимето.
Това са ситуации, при които телето:
– се доближава;
– души;
– бута;
– опитва да засуче;
– но не стига до реално хранене
На пръв поглед дреболия. На практика това показва мотивацията на телето.
Колко често търси мляко?
Колко често се отказва?
Колко време преди реалното сучене се случват тези опити?
Тези данни дават представа за напрежението между „искам да суча“ и „мога ли да суча“.
Голямата картина. – Ако обобщим – изследването комбинира:
– реални ферми;
– две различни системи на контрол;
– десетки животни;
– денонощни записи;
– проследяване седмици наред;
– подробна регистрация на всяко действие;
– измерване на растежа
Това вече не е анекдот или лично впечатление. Това е сериозна база за изводи.
И честно казано, рядко се виждат толкова детайлни поведенчески данни при говеда.
Какво предстои
След като методиката е ясна, идва най-интересната част – какво всъщност показват числата.
Колко пъти сучат телетата на ден?
Колко минути продължава едно хранене?
Посягат ли често към чужди крави?
И коя система създава повече „кражби на мляко“?
В следващата част влизаме директно в резултатите – без украса, само факти.
И там вече започва истинската изненада.
следва …
