Когато температурите се повишат, млечните крави започват да изпитват топлинен стрес. Проблемът не е само в жегата – високата влажност допълнително затруднява животните да отдават натрупаната телесна топлина. В резултат кравата започва да яде по-малко, а това бързо се отразява и на количеството мляко.
При топлинен стрес организмът на животното се насочва към охлаждане. Кравата диша по-учестено, стои повече време права и намалява приема на фураж, защото храносмилането също произвежда топлина. Именно по-слабият прием на храна обяснява значителна част от спада в млеконадоя.
На практика загубите могат да започнат още при сравнително умерени условия. При лек топлинен стрес млеконадоя може да спадне с около 1 килограм на крава дневно, а при по-силен стрес загубата може да достигне и над 4 килограма дневно.
Изследвания показват и още нещо важно – страда не само количеството мляко. При топлинен стрес се понижава и съдържанието на млечен протеин, докато промяната в млечната мазнина не е толкова постоянна.
Затова през горещите дни сянката, добрата вентилация и постоянният достъп до чиста вода не са екстри, а част от управлението на млекодайното стадо. Охлаждането на животните помага да се запази приемът на фураж и съответно да се ограничат загубите на мляко.
Има и едно особено интересно ново наблюдение: анализ на данни за над 130 000 крави показва, че при екстремни горещини млеконадоя може да намалее с до 10%, а последствията от силната жега могат да се усещат до 10 дни след горещия период.
Изводът е прост: през лятото кравата не „решава“ да дава по-малко мляко. Организмът ѝ просто избира да оцелее в жегата, а млеконадоя остава на втори план.
