Климатът може да промени критериите за „добро животно“
Днес високата млечност или бързият растеж са ключови показатели.
Но какво ще бъде най-важно след 20 или 30 години?
Ако температурите продължат да се повишават, ако сушите станат по-чести и ако водата и фуражите поскъпнат, значението на адаптивността ще нараства.
Животно, което поддържа приемлива продуктивност при тежки условия, може да се окаже по-ценно от животно с изключително висок производствен потенциал, който може да реализира само при оптимално хранене, охлаждане и управление.
ФАО още преди години предупреждава, че високопродуктивните породи трябва да могат да запазят производствения си потенциал при променящ се климат, а за това е необходимо животновъдите да разполагат с широк набор от генетични ресурси.
Генетичното разнообразие е своеобразна застраховка
Това е може би най-простият начин да се обясни значението му.
Фермерът не знае какви ще бъдат условията след 20 години.
Не знае какви заболявания ще се появят.
Не знае дали ще има достатъчно вода.
Не знае каква ще бъде цената на фуража.
Не знае колко горещи ще бъдат летата.
Но ако различни генетични варианти са запазени, бъдещото развъждане има от какво да избира.
Ако определени линии бъдат изгубени завинаги, техните характеристики също могат да бъдат изгубени.
ФАО посочва именно тази адаптивност като една от основните причини животинските генетични ресурси да бъдат съхранявани.
Светът вече губи породи
Проблемът не е теоретичен.
Данните на ФАО показват, че световното животновъдно разнообразие остава под заплаха. Организацията поддържа специална система за наблюдение на животинските генетични ресурси – ДАД-ИС (DAD-IS), в която са регистрирани повече от 8800 породи от около 40 вида в 182 държави.
ФАО отчита и тревожна тенденция при породите, определени като застрашени от изчезване.
Между 2005 и 2016 г. делът на породите с определен риск от изчезване се е увеличил от 15% на 17%. Допълнителен проблем е, че при голям брой породи рискът остава неизвестен поради липса на актуални данни.
Това означава, че реалният проблем може да бъде по-голям от този, който показват наличните статистики.
Какво трябва да прави животновъдството
Решението не е да се спре генетичната селекция.
Решението е селекцията да стане по-умна и по-балансирана.
Вместо да се търси само максимална продуктивност, развъдните програми трябва да отчитат едновременно:
| Показател | Защо е важен |
|---|---|
| Млечност и месодайност | Определят производствения потенциал |
| Плодовитост | Влияе директно върху икономиката на стадото |
| Дълголетие | Намалява разходите за подмяна на животните |
| Здраве | Ограничават се заболяванията и разходите за лечение |
| Устойчивост на топлина | Все по-важна при повишаване на температурите |
| Използване на фуража | Намалява разходите за производство |
| Адаптация към местните условия | Подобрява устойчивостта на стадото |
| Генетично разнообразие | Запазва възможностите за бъдеща селекция |
Това е по-трудният път.
Но е и по-сигурният.
България не трябва да гледа на местните породи само като на минало
За България въпросът е особено важен.
Местните породи не трябва да се разглеждат единствено като част от историята на българското животновъдство.
Те могат да бъдат генетичен резерв за бъдещето.
В условията на по-чести горещини, суша, промени в пасищата и увеличаващи се разходи за фуражи характеристиките, които някога са били считани за второстепенни, могат отново да станат решаващи.
Това не означава, че фермерът трябва да се откаже от продуктивните породи.
Означава, че не трябва да се допуска генетичното богатство да бъде изгубено само защото в момента не носи максималния производствен резултат.
Големият въпрос пред селекцията
Съвременното животновъдство вече има технологии, с които може да измерва генетичните различия много по-точно от преди.
Това дава огромна възможност.
Целта не трябва да бъде просто да създадем животно, което произвежда повече.
Целта трябва да бъде да създадем животно, което произвежда достатъчно, живее по-дълго, размножава се добре, използва ефективно ресурсите и може да се справи с променящата се среда.
И паралелно с това да запазим достатъчно генетично разнообразие, за да може следващото поколение селекционери да има избор.
Защото генетичният ресурс, който е изгубен завинаги, не може да бъде върнат с една нова развъдна програма.
Източници
Материалът се основава на данни и позиции на ФАО относно животинските генетични ресурси, генетичното подобряване, генетичната ерозия и адаптацията към климатичните промени. ФАО поддържа и международната база ДАД-ИС за проследяване на породите и риска от изчезване.
Допълнителен контекст е предоставен от материалите на ФАО за ролята на генетичното разнообразие при адаптацията на животновъдството към климатичните промени.
1 част/ Генетичната селекция намалява разнообразието на добитъка
2 част/ Генетичната селекция намалява разнообразието на добитъка
