В общия текст влизат мерки за климатичния риск, цифрова база за оранжериите и трайните насаждения и възможност държавата да плаща членския внос в Copa-Cogeca
Парламентът върви към обединяване на два законопроекта за промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, след като и двата бяха одобрени на първо четене. Решението е да бъде изготвен един общ законопроект, в който да бъдат събрани предложенията от двата внесени текста.
Така вместо отделно да се разглеждат различните предложения, депутатите ще трябва да ги подредят в един законодателен пакет. Сред тях има няколко промени, които могат да имат пряко значение за земеделските производители – от управлението на климатичния риск до начина, по който се събират и проверяват данните за трайните насаждения и оранжериите.
Повече данни за оранжериите и трайните насаждения
Едно от предложенията предвижда Министерството на земеделието и храните да създаде и поддържа специална база данни за площите с оранжерии, оранжерии-парници и трайни насаждения.
Идеята е информацията да бъде структурирана по начин, който позволява използването ѝ при административните проверки. Предвижда се правилата за създаването, поддържането, достъпа и използването на базата да бъдат определени с отделна наредба.
Предвидено е базата да бъде създадена в рамките на една година. В преходните и заключителните разпоредби са заложени и правила за проверка на вече съществуващите площи с трайни насаждения и оранжерии.
Това е едно от предложенията, които отдавна се поставят от производителите на плодове и зеленчуци, тъй като липсата на надеждна и актуална информация за реално съществуващите площи създава проблеми както при контрола, така и при подпомагането.
Взаимоспомагателният фонд ще има по-голяма роля
В двата законопроекта е заложено използването на Взаимоспомагателния фонд като инструмент за управление на риска при неблагоприятни климатични явления.
Предвижда се чрез него да може да се предоставя подпомагане при настъпване на климатични събития, които причиняват загуби на земеделските производители. В единия от проектите е записано, че средствата във фонда ще се набират чрез публично финансиране.
Предложението е свързано и със Социалния фонд за климата, чрез който се предвижда да бъде осигурено подпомагане за земеделския сектор.
Това е особено важно на фона на все по-честите суши, високи температури, градушки, проливни валежи и други неблагоприятни явления, които могат за кратко време да унищожат реколтата и да поставят стопанствата пред сериозни финансови затруднения.
Държавата може да поеме членския внос в Copa-Cogeca
Едно от най-интересните и вероятно най-спорните предложения е свързано с участието на български земеделски организации в европейската земеделска организация Copa-Cogeca.
В законопроекта е предвидена възможност Министерството на земеделието и храните да предоставя целеви средства за покриване на членския внос на български организации, които членуват в Copa-Cogeca.
Предвижда се тази възможност да бъде насочена към обединения на земеделски производители, които са юридически лица с нестопанска цел и работят в обществена полза.
Средствата трябва да бъдат предназначени за участието на българските организации в европейското представителство на земеделския сектор и защитата на интересите на производителите.
Това означава, че ако предложението бъде прието в този вид, членският внос няма да бъде изцяло за сметка на самите организации, а ще може да бъде покриван с публични средства при изпълнение на заложените условия.
Депутатите трябва да изчистят двата текста
Първият законопроект е внесен през юни, а вторият – през юли 2026 г. И двата са насочени към промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, но съдържат различни предложения. Официалните парламентарни документи потвърждават съдържанието и на двата проекта.
След решението за обединяване предстои текстовете да бъдат събрани в един общ законопроект. Именно на този етап ще стане ясно кои предложения ще останат без промяна, кои ще бъдат редактирани и дали между отделните разпоредби няма да се наложи допълнително съгласуване.
За фермерите най-съществено ще бъде как ще бъдат разписани на практика правилата за климатичния риск, кой ще има достъп до средствата от Взаимоспомагателния фонд и какви ще бъдат условията за получаване на публично финансиране.
Съществен въпрос остава и финансирането на членството в Copa-Cogeca – кои организации ще могат да кандидатстват, при какви условия и какъв ще бъде размерът на средствата, които държавата ще предоставя.
Засега това са предложения, а не действащи правила. Те трябва да преминат през следващите етапи на законодателната процедура, преди да стане ясно в какъв окончателен вид ще бъдат записани в закона.
За земеделските производители обаче посоката вече е очертана – повече цифрови данни за стопанствата, нови механизми за управление на климатичния риск и по-силно участие на държавата във финансирането на определени представителни дейности на земеделските организации.
