На 6 септември 1885 г. българите направиха нещо, което Великите сили не бяха предвидили. Те не поискаха разрешение да бъдат заедно.
В Пловдив народът провъзгласи Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Не с дипломатически речи, а с воля, смелост и готовност да понесе последствията.
Берлинският договор беше разделил българските земи с линия върху картата. Българите показаха, че една линия не може да раздели народ.
Когато Сърбия нападна, при Сливница младата българска армия защити Съединението. Тогава стана ясно, че това не е просто политически акт. Това е кауза, зад която стои цял народ.
Днес живеем в друг свят. Нямаме Сливница пред нас, но имаме същия въпрос: – имаме ли волята да защитаваме своето?
Да пазим България не означава да се връщаме назад. Означава да не забравяме откъде сме тръгнали.
Защото държава се гради не само с институции, а с хора, които знаят, че националният интерес е по-голям от личната сметка и партийното разделение.
Затова Съединението е повече от исторически акт.
То е характер.
То е самочувствие.
То е отговорност.
То е онзи момент, в който един народ спира да пита „Може ли?“ и започва да казва „Ще го направим“.
И може би точно това е най-важният урок, който 6 септември оставя на днешните българи.
Не всичко ще бъде лесно.
Не всички ще ни разбират.
Не всички ще ни подкрепят.
Понякога дори ще има такива, които ще ни казват, че не можем.
Но България никога не е била създавана от хора, които са чакали някой друг да им каже, че могат. България е била изграждана от хора, които са вярвали, че могат.
Затова днес нека не просто кажем „Честит празник“.
Нека си спомним защо имаме този празник.
Защото на 6 септември 1885 г. едни българи отказаха да приемат разделението за съдба.
И показаха, че когато народът има воля, историята не се пише само от великите сили.
Понякога историята се пише от самия народ.
Честит Ден на Съединението, България! Нека никога повече не забравяме, че това, което имаме, е наследство. А наследството не е само нещо, което получаваш. То е нещо, което си длъжен да опазиш и предадеш нататък.
