Автоматизацията постепенно променя начина, по който се управляват млечните ферми. Един от най-показателните примери идва от френския департамент Кот-д’Армор, където ферма „Бошер Паларик“ е внедрила автономен робот за хранене „Аура“ на „Кун“. Резултатът е по-малко ръчен труд, по-прецизно разпределяне на фуража и увеличение на средната млечност.
Фермата отглежда около 300 говеда, сред които 135 млечни крави. Годишното производство е около 1,6 милиона литра мляко. След внедряването на робота средната продуктивност на стадото се е повишила от 36 на 38 килограма мляко от крава дневно. В стопанството обаче подчертават, че все още има преходен период, тъй като значителна част от стадото е в първа лактация.
От два часа и половина до половин час
Преди автоматизацията храненето е изисквало около два часа и половина ежедневна работа. Приготвянето на смеската, товаренето, смесването и раздаването са били постоянна част от трудовото натоварване.
Днес човешката намеса е сведена до около 30 минути дневно. Фермерът проверява сензорите, маршрута и дали няма препятствия, които могат да попречат на робота.
Това означава спестяване на около два часа работа всеки ден. За една година това се превръща в огромен ресурс от време, който може да бъде използван за други дейности във фермата. Допълнително се спестяват около 700 часа работа с телескопичен товарач годишно.
Девет дажби за 29 групи животни
Една от големите ползи на системата е възможността да се управляват различни дажби без допълнително натоварване на персонала.
Роботът работи с до девет различни дажби и обслужва 29 отделни групи животни. Сред тях са млечните крави, сухостойните крави, юниците, телетата и животните за угояване.
За млечните крави дажбата се раздава многократно през деня. Това позволява храната да бъде по-свежа и ограничава периодите, в които яслата остава празна. Роботът може да работи около 11 часа дневно, като извършва множество цикли на приготвяне и раздаване.
Повече фибри и по-добър прием
Според фермера автоматизираното хранене е дало възможност да се включат повече фибри в дажбите, без това да забавя процеса на смесване.
Сеното и сламата се обработват от системата, а двете вертикални смесителни шнекове осигуряват хомогенна смес. При сухо време във фермата е отчетено увеличение на приема с около 6–7 килограма сурова маса на крава дневно.
Точното дозиране има значение и за загубите. Роботът взема необходимото количество фураж и го разпределя по-прецизно, което ограничава разпиляването около яслите.
Инвестицията не е малка
Технологията обаче не е евтина. Самият робот е струвал около 300 000 евро, като фермата е получила 80 000 евро подпомагане по програмата „Франция 2030“. Допълнително са инвестирани около 150 000 евро за силози, места за съхранение на влакнести фуражи и безжична мрежа.
Първата година разходите за поддръжка са били около 3000 евро, основно за обслужване и износващи се части.
Фермерът е категоричен, че окончателната икономическа оценка все още предстои. Реалната себестойност на 1000 литра мляко и маржът на фуражните разходи ще могат да бъдат оценени по-надеждно след втората или третата година работа.
Целта е 1,8 милиона литра мляко
Въпреки високата първоначална инвестиция стопанството вижда сериозен потенциал. Целта е производството да достигне 1,8 милиона литра мляко, без увеличаване на броя на животните и без роботизирано доене.
Това е съществената разлика между обикновената механизация и автоматизацията. Роботът не просто заменя човека при едно конкретно действие. Той променя организацията на целия процес – от вземането на фуража до раздаването му пред животните.
Френският пример показва и нещо много важно за бъдещето на млечното говедовъдство: икономията на труд може да бъде също толкова важна, колкото и увеличаването на производството.
При недостиг на работна ръка, растящи разходи и все по-големи стада автоматизираното хранене вече не изглежда като екстра за големите ферми. То постепенно се превръща в инструмент за управление на труда, фуражите и производителността.
Източници: Френското специализирано издание „Рьосир лe“ и „Пезан Бретон“, които описват конкретно работата на робота във фермата „Бошер Паларик“ и отчетените резултати.
