Европейският съюз произвежда около 26% от световното мляко – огромно количество, което обаче върви ръка за ръка с високи емисии на парникови газове.
Но не всички страни замърсяват еднакво.
Както отбелязва проф. Нина Поулсен от Университета в Орхус, различията не идват само от породите или климата, а най-вече от държавните политики и фермерската култура, които определят колко екологично се произвежда всяка капка мляко.
„Емисиите на парникови газове не зависят от кравите, а от хората, които ги отглеждат“, казва професорът с усмивка.
Петте стъпки на Дания към устойчивото мляко
Датският модел се опира на пет конкретни направления:
– Подобряване на храненето и фуражните добавки;
– Генетична селекция – по-дълголетни и продуктивни животни;
– Удължаване на лактационния период;
– Съхранение на въглероден диоксид и по-добра оборска логистика;
– Прецизно управление на тора – с минимални загуби на азот и метан.
Това не са празни думи – всяка точка е подкрепена с изследвания и конкретни резултати. В Орхус има лаборатории, където дори метанът от дишането на кравата се измерва с „електронен нос“.
Когато дългата лактация носи по-добро мляко
Една от най-интересните практики е удължаването на периода на лактация.
Изследванията показват, че така качеството на млякото се подобрява – увеличава се съдържанието на протеини и казеин, без това да натоварва животното.
Освен това, когато една крава остава по-дълго в лактация, във фермата има по-малко юници за подмяна, което намалява общите емисии и разходи.
С други думи: по-малко крави, но по-добро мляко.
Храната решава всичко
В датските ферми се гледа не само колко яде животното, а какво точно яде.
Тревата, царевицата и рапицата са за предпочитане пред вноса на соя, който увеличава въглеродния отпечатък.
В биологичните стопанства, които са около 30% от датското производство, не се използват синтетични добавки – но се компенсира с изключително фино управление на дажбите и висококачествени фуражи.
Когато кравата се храни основно с трева, в млякото се повишава съдържанието на полезни мастни киселини и витамини. Така се затваря един устойчив кръг – чисто хранене, чисто мляко, чиста природа.
България – отдясно на графиката
В таблицата, представена от проф. Поулсен, са подредени страните от ЕС-27 според емисиите на парникови газове на килограм произведено мляко.
И тук идва неприятната част:
🇩🇰 Дания е сред най-добрите – вляво на графиката,
🇧🇬 България е в самия край – вдясно, с едни от най-високите емисии на килограм мляко в целия съюз.
Това не значи, че нашите фермери работят по-зле. Това значи, че работят с по-стара генетика, по-слаба селекция и по-малко подкрепа от държавата.
Средните добиви от крава у нас са два до три пъти по-ниски от тези в Дания, което автоматично повишава емисиите на единица продукт.
Друг проблем е храненето без ясна стратегия – често „на око“, с остатъци или евтини фуражи, които не осигуряват нужния баланс. Към това добавяме липсата на точни измервания на метан и азотен оксид – и резултатът е логичен:
България не може да покаже нито ефективност, нито устойчивост.
Какво може да направи българският фермер
За да излезем от дъното на тази таблица, не са нужни чудеса, а системна работа. Ето пет практически стъпки, които всеки стопанин може да започне още сега:
Подобряване на дажбите – работа с консултант по хранене или софтуер за изчисляване на баланса на протеин и енергия.
Генетична селекция по ефективност, не само по млечност – дълголетни, здрави крави намаляват емисиите.
По-дълъг лактационен период – по-малко нови животни, по-малко емисии, по-добро качество.
Управление на тора – покрити лагуни, събиране на течна фракция и по-прецизно торене.
Фуражни добавки с доказан ефект върху метана – в Дания вече се използват такива, които намаляват емисиите с до 30%.
Време е за промяна – не по нареждане, а по избор
България има огромен потенциал – пасища, традиция и хора, които разбират животните.
Но за да се наредим до държави като Дания, трябва да променим начина, по който гледаме на ефективността. Не колко крави имаме, а какво постигаме с тях.
„Няма универсално решение – всяка държава има свой път, но общата посока е ясна: по-чисто мляко и по-малко отпечатък“, казва проф. Поулсен.
Ако продължим по сегашния път, ще си останем „вдясно на графиката“.
Но ако започнем да действаме умно и целенасочено, след няколко години можем да видим България там, където ѝ е мястото – сред страните, които произвеждат мляко с грижа към земята, животното и човека.
