Европейският парламент дава ясен знак, че земеделието отново е приоритет. Бюджетната комисия предлага увеличение на средствата за Общата селскостопанска политика с 139 милиарда евро, така че общият бюджет да достигне 433 милиарда евро за периода 2028–2034 година.
Това е рязка промяна спрямо първоначалните планове на Европейската комисия, които предвиждаха намаление от 20%. Именно тази идея предизвика сериозно напрежение сред фермерите. Сега посоката е обърната – вместо по-малко средства, се търси по-силна подкрепа.
Докладът е приет с убедително мнозинство – 26 гласа „за“, 9 „против“ и 5 „въздържал се“. Предложението е част от новия дългосрочен бюджет на Европейския съюз, който трябва да достигне около 2 000 милиарда евро, или 1,27% от брутния национален доход на държавите членки. В реално изражение средствата за земеделие се равняват на около 385,12 милиарда евро по днешни цени.
Аргументите за увеличението са ясни – гарантиране на продоволствена сигурност, запазване на конкурентоспособността и осигуряване на нормален стандарт на живот в селските райони. Без стабилно финансиране няма стабилно производство – това е основното послание.
Особено важен момент е, че се отхвърля идеята земеделският бюджет да бъде обединен с други политики в една обща финансова рамка. Евродепутатите настояват средствата за земеделие да останат отделни, както е от създаването на Общата селскостопанска политика през 1962 година. Целта е повече сигурност и предвидимост за фермерите.
Паралелно с това се планира увеличение и в други ключови области – конкурентоспособност, наука и регионална политика, което показва по-широк опит за стабилизиране на икономиката.
Остава въпросът за финансирането. Обсъждат се нови източници на приходи като такси върху въглеродни емисии, облагане на внос с висок въглероден отпечатък и приходи от електронни отпадъци, които могат да носят около 60 милиарда евро годишно. Предвижда се и общият бюджет на съюза да бъде увеличен с още 10%, за да не се плаща цената на кризата за сметка на фермерите и бизнеса.
Предстоят преговори между държавите членки, които традиционно са най-трудната част, тъй като всяка страна се стреми да получи повече средства при по-малък принос.
За българските фермери това предложение може да донесе по-голям ресурс за директни плащания, повече инвестиции и по-добра защита при пазарни сътресения. Посланието е ясно – земеделието вече не може да бъде подценявано и остава ключово за стабилността на Европа.
