Днес се навършват 118 години от онзи величествен 22 септември 1908 година, в който България реши да спре да иска разрешение за собственото си съществуване.
В старата столица Велико Търново, в историческата църква „Св. Четиридесет мъченици“, с Манифеста на княз Фердинанд I е сложен краят на една дълбока и обидна за народа ни историческа неправда – васалната зависимост от Османската империя, наложена с Берлинския договор.
Този акт е много повече от формална промяна на политическия статут. С обявяването на Независимостта българската държава се възражда като равноправно Царство, изправяйки се с високо вдигната глава пред Великите сили.
Това е естественото и логично продължение на делото на Съединението от 1885 година. Българският народ показва, че свободата и суверенитетът не са подарък, а право, което се отстоява с политически кураж, дипломатическа зрялост и непреклонна народна воля.
Днес Денят на Независимостта ни напомня какво означават националният суверенитет и държавническата смелост.
В свят на компромиси и зависимости заветът от 1908 година остава категоричен:
Българският дух е силен тогава, когато сам определя съдбата си и не прекланя глава пред външен натиск.
Честит Ден на Независимостта на България!
