Експертът д-р Людмил Антов е ветеринарен лекар с над 40 години професионален опит в системата на държавния ветеринарен контрол. Завършва Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина Стара Загора през 1985 г. и започва работа като общински ветеринарен лекар в Чипровци.
От 1993 г. е директор на Регионалната ветеринарна служба в Монтана, а по-късно заема ръководни позиции в структурата на Българска агенция по безопасност на храните. До ноември 2024 г. е началник на отдел „Здравеопазване на животните“ в Областната дирекция по безопасност на храните – Монтана.
Има специализации по управление на ветеринарномедицинската дейност, контрол на храните от животински произход и обучение в Университет Делауеър, САЩ, по тема „Инфлуенца по птиците – диагностика и контрол“. От 2009 г. е заместник-председател на Съюз на ветеринарните лекари в България.
Експертът д-р Експертът д-р Людмил Антов заявява, че зад схемите с „виртуални“ животни стоят конкретни физически лица с ясно установима самоличност, длъжност и отговорности. По думите му в процеса са замесени както стопани с регистрирани животновъдни обекти, които подават заявления за подпомагане пред ДФЗ, така и държавни служители – инспектори от Българска агенция по безопасност на храните, които регистрират обектите, вписват животните, извършват проверки и поддържат данните в системата ВетИС. Участие, според него, имат и инспектори от ДФЗ, които приемат документи, правят проверки на място и одобряват плащанията.
Д-р Антов посочва, че в тази схема участват и общините чрез изготвяне на списъци с животновъдни обекти и определяне на пасищата според декларираните животни. Той подчертава, че механизмът е сложен и включва кръстосани проверки между институциите, но въпреки това резултатът е системно допускане на нарушения.
Според експерта става въпрос за добре организирана практика, при която се поддържат фиктивни стада в електронните системи, а средства се изплащат на лица без реална животновъдна дейност. Той изтъква, че макар точният мащаб да не е официално установен, при задълбочен анализ може да се окаже, че значителен дял от средствата за подпомагане в сектора се разходват неправомерно, докато реалните животновъди остават без подкрепа.
Д-р Антов отбелязва още, че въпреки множеството сигнали, проверки и изготвяни доклади през годините, реални резултати и разкрития липсват. По думите му законът предвижда ясни санкции – спиране на плащания, връщане на средства, глоби и ограничения за бъдещо подпомагане, но прилагането им остава неефективно.
В заключение експертът подчертава, че достъпът до „лесни пари“ чрез фиктивни животни демотивира реалните производители и, в комбинация със сивия сектор, води до сериозен спад в броя на животните и задълбочаване на кризата в животновъдството. Той поставя и ключовия въпрос за отговорността – кога и как ще бъдат санкционирани длъжностните лица, които са съдействали за подобни практики и са се облагодетелствали от тях.
