Най-нормално в ситуация на криза е да търсим начини за ограничаване на загубите. Често обаче откриваме, че най-много пари губим от на пръв поглед нелогични места.
Когато цените на фуражите, ветеринарните разходи и всичко останало във фермата растат, първата реакция често е да започнем да режем разходи. Но не всяко намаление на разходите е икономия. Понякога спестените 50 стотинки днес водят до загуба на няколко лева утре.
Истинският въпрос е не просто „откъде да спестим?“, а „къде губим пари, без да го забелязваме?“
Във всяка ферма има такива „течове“ – в храненето, в отглеждането на телетата, в качеството на силажа, във водата, в репродукцията и дори в начина, по който са организирани групите животни. Малките загуби, повтаряни всеки ден, в края на годината могат да се окажат сериозна сума.
Затова в трудни времена е по-разумно първо да запушим течовете, вместо механично да режем от това, което носи продукция.
1. Хранене
Най-големият разход в една ферма е храната. Логично е да търсим спестявания, като намалим разходите за най-скъпите съставки – витамини, мазнини, протеинови източници. За съжаление, тези спестявания всъщност водят до по-големи загуби.
И най-малкият дисбаланс при храненето води до по-ниска производителност. За пример, 1 литър краве мляко по-малко изяжда спестяване от 30 ст. на крава и фермерът губи от промяната.
Препоръчвам целта при храната да бъде повишение на производителността дори при ниски цени на продукцията. Спестяванията ще намерим от друго място. Животните трудно възвръщат своя пик на продуктивност, ако веднъж сме ги прецакали.
2. Остатъци
Говорим си за това колко е скъпа храната, а в това време изхвърляме огромно количество в различни направления. Ето някои от най-честите места, където загубите наистина са болезнени.
3. Телета
Храним малките животни с цяло мляко дори след транзитното, въпреки че млекозаместителите са по-евтини на литър.
Храним с какво ли не животни, които са бъдещето на фермата. Нямаме конкретна дажба и търпим загуби от смъртност в най-добрия случай. Защо в най-добрия? Теле, което не е достигнало оптимален прираст до заплождане, много трудно ще се превърне във високопродуктивна крава, да не кажа невъзможно. Тогава ще храним със скъпи фуражи, без да получаваме достатъчна продукция.
Храним стартер и мюсли рядко, но по много. Представете си една дълбока кофичка, която пълним със скъпо мюсли или стартер. Телето никога не стига до дъното, но храната мухлясва. Не само рискуваме здравето, но и изхвърляме скъпа храна. Да не говорим, че рядкото хранене и зареждане с вода кара телетата настървено да си наваксват, което води до страшни диарии.
4. Крави
Недобре смляно зърно във фуража и неразпукани зърна в силажа са честа гледка във фекалиите. Това буквално са пари в лайната. Скъпа скорбяла, която нито ние сме спестили, нито кравите са усвоили.
Вода – най-евтината суровина след въздуха. Няма мляко без вода.
Протеин – много скъпи суровини, които обаче се изплащат в мляко. Често срещано явление са разлики от 2–3, че и повече литри загуба поради спестяване на 0,50 ст. протеин.
Силаж – лошото затваряне на ямата, непрецизното отнемане в последствие водят до тонове загуби по 150 лв./т.
5. Репродукция и групиране
Тук загубите не са огромни на ден, но пък са изключително постоянни. Всяка семка, всяко идване на ветеринар, всяка инжекция струва пари.
Поддържането на животни, които не са добри, с цел получаване на субсидия, е „от пусто в празно“. Можем спокойно да получаваме субсидия за продуктивно животно, което ни се изплаща в мляко и добри телета.
Относно групите – дори при една дойна група, бракуването на определени животни ни спестява ежедневни разходи по качествена храна.
