Споразумението между Европейския съюз и Меркосур не е от онези сделки, които веднага раждат ясни победители и губещи. То по-скоро прилича на дълъг път – с бавни завои, проверки по границата и много условности. Истинската му стойност няма да се мери по първите статистики за износ, а по това доколко правилата ще се прилагат еднакво и последователно във всяка държава членка. Там ще се реши и политическата му тежест.
Подписването на партньорското споразумение на 17 януари 2026 г. не дойде изненадващо. То е резултат от преговори, започнали още през 1999 г., подновени с нова енергия през 2016 г. и политически „заключени“ в края на 2024 г. Окончателният текст, представен от Европейската комисия, показва ясен избор: търговията да свързва икономики, но без да къса връзката с институционалните правила, контрола и отчетността. С други думи – отворени пазари, но не и свободия.
В икономически план става дума за общ пазар от над 295 милиона потребители. През 2024 г. износът на стоки от ЕС към страните от Меркосур достига 55 милиарда евро, а износът на услуги през 2023 г. – 29 милиарда евро. Въпреки това Меркосур досега оставаше единственият голям регион в Латинска Америка без преференциални търговски отношения със Съюза – с високи мита, тежки технически изисквания и административни бариери за европейските компании.
Новото споразумение предвижда премахване на митата за над 91% от европейския износ, като за чувствителните сектори са заложени преходни периоди. Според оценките на Комисията, при пълно прилагане общата полза за икономиката на ЕС може да достигне около 80 милиарда евро, или приблизително 0,05% от брутния вътрешен продукт – дори повече от ефекта на споразумението с Канада. Но по-важното е друго: чрез тази сделка ЕС защитава ролята си на „законодател“ в световната търговия, а не просто на търговец.
Хранително-вкусовият сектор е в центъра на този деликатен баланс. Признаването на 344 европейски географски указания укрепва защитата на продукти с висока добавена стойност. Очакванията са износът на селскостопански продукти от ЕС към Меркосур да нарасне с около 1,2 милиарда евро, или +49%. В същото време са предвидени квоти и предпазни механизми за чувствителни стоки, за да не се допуснат резки пазарни сътресения.
Особено място заемат санитарните и фитосанитарните правила. Текстът на споразумението ясно потвърждава, че стандартите на ЕС не се занижават. Контролът в трети страни се увеличава с 50%, а проверките на входните пунктове на Съюза – с 33% през периода 2026–2027 г. Достъпът до европейския пазар остава обвързан със стриктно спазване на тези изисквания – не като формалност, а като реално условие.
Към това се добавя и мрежата за сигурност Unity на стойност 6,3 милиарда евро. Тя на практика удвоява кризисния резерв на Общата селскостопанска политика и позволява бърза намеса при сериозни пазарни сътресения. Временното прилагане на споразумението зависи от одобрението на Европейския парламент, а пълната му ратификация – от съгласието на всички 27 държави членки.
Оттук нататък фокусът се измества от Брюксел към националните столици. Споразумението може да бъде рамка за стабилност само ако държавните институции работят. Това означава ясни и функциониращи механизми, без хронични проблеми от типа на административни сривове, поета отговорност от ресорните министерства и сериозна, технически надеждна работа на контролните служби. За страните с развито животновъдство ключов остава и въпросът за защитата на добитъка от болести, както и добрата координация между институциите, за да не се подкопава международното доверие.
Засега финалната оценка остава отворена. По-малко ще зависи от амбициите, записани в документа, и много повече – от всекидневната работа на институциите. Споразумението между ЕС и Меркосур няма да бъде съдено в деня на ратификацията, а в тихото му прилагане – там, където правилата престават да бъдат думи и започват да действат на практика.
