Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха предварително споразумение за нов регламент относно прилагането на т.нар. нови геномни техники (НГТ) в земеделието. Очакванията са новите правила да направят европейското селско стопанство по-конкурентоспособно, по-устойчиво на климатичните промени и по-малко зависимо от вносни суровини и технологии.
НГТ позволяват по-бързо и прецизно създаване на нови растителни сортове – устойчиви на суша, болести и вредители, с по-високи добиви и по-ниска нужда от торове и продукти за растителна защита.
Какво представляват новите геномни техники
За разлика от класическите ГМО, при които често се въвежда генетичен материал от друг вид, НГТ се базират на малки, целенасочени промени в ДНК, които биха могли да се случат и по естествен път или чрез традиционна селекция – но за много по-кратко време.
Именно това разграничение стои в основата на новия регламент.
Две категории растения – две различни правила
Споразумението въвежда ясно разделение:
-
NGT растения от категория 1 – промени, които могат да възникнат естествено или чрез конвенционално размножаване.
Те ще се третират като обикновени сортове, без ГМО етикетиране и без тежките регулаторни процедури. -
NGT растения от категория 2 – растения с промени, които не могат да възникнат по естествен път.
Те остават под действието на настоящото законодателство за ГМО.
Конкретни ползи за земеделието
Новите правила отварят възможност за по-бързо внедряване на сортове като:
– картофи с повишена устойчивост на късна мана;
– ябълки с по-добра устойчивост на гъбни заболявания;
– царевица с по-висока сухоустойчивост и стабилни добиви;
– рапица с по-здрави семена и по-малки загуби.
Според фермерските организации това е навременен отговор на все по-ограничения достъп до продукти за растителна защита и на нарастващия климатичен натиск върху стопанствата.
„Новите геномни техники правят земеделието по-устойчиво на климатичните промени, подобряват продоволствената сигурност и дават шанс да произвеждаме с по-малко ресурси“, коментира Лоде Сейсенс, председател на Съюза на фермерите (Boerenbond).
Равнопоставеност за европейските фермери
Важно послание на регламента е и изравняването на условията на конкуренция. НГТ вече се използват широко в страни извън ЕС, докато европейските производители досега бяха ограничени от строги правила.
Новият подход цели да спре изтичането на иновации и да задържи развойната дейност и селекцията в Европа.
Патенти и контрол: какво обещава ЕК
Европейската комисия пое ангажимент:
– да следи прозрачността при патентите;
– да анализира влиянието им върху достъпа до генетичен материал;
– да предотврати зависимостта на фермерите от ограничен брой големи компании.
При нужда ще бъдат предложени допълнителни защитни механизми.
Какво следва
Регламентът предстои да бъде официално одобрен от Европейския парламент и Съвета. Очаква се:
– публикуване през 2026 г.;
– влизане в сила две години по-късно.
Изводът накратко
По-бърза селекция, по-малко химия, по-устойчиви култури и по-честна конкуренция – това е посоката.
Не е революция за една нощ, но е реален инструмент, който може да върне предимството на европейското земеделие там, където винаги е било – в знанието, практиката и адаптацията към природата, а не срещу нея.
