БРЮКСЕЛ – Докато по коридорите на европейските институции продължават да звучат лозунги за „зелен преход“ и „устойчиво бъдеще“, реалната картина в животновъдството става все по-тревожна. Последният доклад на Комисията по земеделие към Европейския парламент, разгледан на 24–25 март 2026 г., на практика признава нещо, което фермерите отдавна казват: секторът губи хора и животни с темпо, което трудно може да бъде обърнато.
Данните вече не са предупреждение, а сигнал за криза
Прогнозите за 2026 г. показват спад от около 17% при овцете и козите и над 4% при говедата в рамките на ЕС. Това не е резултат от една слаба година или временна пазарна криза, а натрупване на проблеми през последното десетилетие.
Основният натиск идва от две посоки:
– нарастващи екологични изисквания и разходи за тяхното покриване;
– увеличен внос на по-евтина продукция от трети страни;
В тази среда много стопанства работят на границата на рентабилността, а част от тях просто излизат от сектора.
„Научен подход“ – закъсняло признание
В документа на комисията се настоява за „научнообоснован подход“ при вземането на решения. Зад тази формулировка стои по-широк проблем – политиките често изпреварват практиката.
За фермерите това означава едно: нови правила, които изискват инвестиции, но не винаги водят до по-добра пазарна позиция.
Огледалните клаузи – добра идея, трудна реалност
Един от основните акценти са т.нар. „огледални клаузи“ – изискване вносните продукти да покриват същите стандарти като европейските.
На теория това би трябвало да защити вътрешния пазар. На практика обаче прилагането остава ограничено.
Паралелно с това ЕС продължава да сключва търговски споразумения с държави като Австралия и страни от Южна Америка, където:
– производствените разходи са по-ниски;
– екологичните ограничения са по-слаби;
– контролът върху стандартите е различен;
Така европейските фермери се оказват в ситуация да спазват по-строги правила, но да се конкурират с по-евтина продукция.
Вълците и реалността на пасището
Темата за хищниците също намира място в доклада. През последните години популацията на вълка в Европа нараства, което води до повече нападения над стада, особено в планинските райони.
За много стопанства това означава:
– директни загуби на животни;
– допълнителни разходи за охрана;
– отказ от пасищно отглеждане;
В крайна сметка проблемът не е само в животните, а в хората – когато рискът стане твърде голям, фермерите се отказват.
Още структури или реални решения
Предлага се създаване на нови експертни групи и инициативи за подкрепа на сектора. Това показва, че проблемът е разпознат. Въпросът е дали подобни мерки ще стигнат до реалния производител.
Животновъдството има нужда от:
– предвидими цени;
– по-ясни правила;
– баланс между екология и икономика;
Накъде оттук нататък
Ако сегашната посока се запази, има риск Европа постепенно да намали собственото си производство и да увеличи зависимостта си от внос.
Това поставя по-широк въпрос – дали животновъдството ще продължи да се разглежда основно като екологичен проблем, или като ключов елемент от продоволствената сигурност.
Отговорът на този въпрос ще определи дали секторът ще се стабилизира, или ще продължи да се свива през следващите години.
