Шест хиляди фермери от петнадесет държави членки на Европейския съюз излязоха рамо до рамо по улиците на Европейския квартал в Страсбург, блокирайки района с хиляда трактора. Акцията, организирана от FNSEA и подкрепена от COPA-COGECA, не беше символичен жест, а открито предупреждение: европейското земеделие е притиснато до стената и търпението е изчерпано.
Фермерите осъдиха разрушителните последици от отслабена и все по-фрагментирана Обща селскостопанска политика, несправедливи търговски споразумения, задушаваща бюрокрация и постоянна регулаторна несигурност. Всички тези фактори, взети заедно, блокират инвестициите, отказват младите хора от сектора и поставят под въпрос самото оцеляване на земеделието в Европейския съюз, както и продоволствената сигурност на континента.
След протестите в Брюксел на осемнадесети декември и в навечерието на ключово гласуване за търговската политика в Европейския парламент, фермерите и аграрните кооперации отново отправиха ясен и недвусмислен призив към европейските институции: селското стопанство се нуждае не от лозунги, а от реални политически решения.
На първо място – силна, обща и добре финансирана Обща селскостопанска политика след две хиляди двадесет и седма година, подкрепена от Многогодишна финансова рамка, която действително насърчава конкурентоспособността и растежа, а не прехвърля тежестта върху производителите.
На второ място – честна и прозрачна търговия, която защитава европейските производствени стандарти и най-чувствителните сектори. Европейските фермери не приемат да бъдат използвани като разменна монета в търговски сделки, които отварят пазара за внос с по-ниски изисквания и по-ниска цена.
Трето – реално, а не формално опростяване на правилата, по-добро регулиране и правна сигурност. Земеделието не може да се развива в условия на постоянно променящи се изисквания и санкционен подход.
Особено остро беше поставен въпросът за включването на торовете в Механизма за въглеродно гранично коригиране. За фермерите това е допълнителен и непосилен удар, тъй като Европейският съюз никога не е бил самодостатъчен в производството на торове и остава структурно зависим от вноса. В крайна сметка именно земеделските производители плащат цената на решения, върху които нямат контрол.
Към протеста се присъединиха и множество евродепутати от всички политически групи, които признаха спешността на проблемите. Това е ясен знак, че тревогата на фермерите вече не може да бъде игнорирана или отлагана за „по-подходящ момент“.
Пазарната ситуация остава изключително напрегната. Производителите са притиснати между растящите разходи за торове, енергия и други входящи ресурси и намаляващите доходи. В същото време липсва ясно виждане от страна на Европейския съюз за бъдещето на селското стопанство и неговата роля в икономиката и обществото.
Фермерите и аграрните кооперации са сред първите, които плащат цената на геополитическите сътресения и глобалната нестабилност. Затова те категорично отхвърлят небалансирани и дефектни търговски сделки като тази с Меркосур. Търговската политика не може да продължава да възнаграждава по-ниски стандарти, докато от европейските производители се изисква да произвеждат повече, по-екологично и с все по-малко подкрепа.
В условията на нарастваща глобална несигурност инвестициите в земеделието вече не са въпрос на избор, а на стратегическа необходимост. Секторът стои в основата на европейския проект, поддържа селските райони живи и осигурява на гражданите безопасна, висококачествена и питателна храна, както и фуражи, горива и влакна.
Днес европейските институции са изправени пред ясен избор: да застанат до фермерите и селските общности или да рискуват да подкопаят не само бъдещето на земеделието, но и сигурността на самия Европейски съюз.
