В много млечни ферми използването на отпадъчно мляко за хранене на телета се приема като разумен компромис. Това е мляко, което не може да се реализира на пазара – заради остатъци от антибиотици, завишен брой соматични клетки или други проблеми с качеството. То е налично, калорично и не изисква допълнителни разходи за закупуване на заместители.
Но докато икономическата сметка изглежда ясна, биологичната не е толкова проста.
Ново изследване от Университета в Сао Пауло показва, че начинът на хранене в първите седмици от живота на телето може да остави траен отпечатък върху развитието на имунната му система – дори когато животните на пръв поглед изглеждат напълно здрави.
Как е проведено изследването
В проучването са участвали тридесет телета от породата Холщайн. През първите девет седмици от живота си те са били хранени с една от три течни диети:
– продаваемо мляко;
– пастьоризирано отпадъчно мляко;
– сурово отпадъчно мляко.
През този период редовно са вземани кръвни проби за проследяване на имунни показатели, броя на имунните клетки и т.нар. цитокини – вещества, чрез които имунната система „комуникира“.
На повърхността всичко изглежда спокойно. Няма разлики в телесната температура, случаите на диария или респираторни проблеми. Но под тази външна стабилност се оказва, че имунната система реагира по различен начин.
Какво се променя при телетата, хранени с отпадъчно мляко
При телетата, получавали сурово и пастьоризирано отпадъчно мляко, учените откриват отчетливи разлики в имунните маркери.
Нивата на общия протеин в серума и показателят Brix са по-високи при телетата, хранени със сурово отпадъчно мляко. Тези показатели често се използват от фермерите като ориентир за добър пасивен имунитет, но в този случай те вероятно отразяват повишено възпаление, а не по-силна защита.
Концентрацията на имуноглобулин G не показва разлика между групите. И при трите типа хранене се наблюдава нормален спад около двадесет и първия ден, когато майчините антитела естествено намаляват.
Разлика има и в броя на имунните клетки. Телетата, хранени с отпадъчно мляко, имат повече лимфоцити и мононуклеарни клетки в кръвта. Повече клетки обаче не означава по-добра реакция – при лабораторни тестове имунният отговор не е по-силен.
Цитокиновият профил също се променя. Телетата, хранени с продаваемо и пастьоризирано отпадъчно мляко, произвеждат повече IL-10 – вещество, което „успокоява“ имунната система. При суровото отпадъчно мляко доминира IL-17, свързан с по-остър, възпалителен отговор.
Какво означава това за практиката във фермата
Изводът от изследването не е, че телетата, хранени с отпадъчно мляко, непременно ще боледуват повече. По-скоро, че тяхната имунна система се „настройва“ по различен начин още в началото.
Отпадъчното мляко не е имунологично неутрално. То носи повече микроби, остатъци от лекарства и възпалителни вещества, които стимулират имунната система, без задължително да я правят по-ефективна.
По-високите стойности на общ протеин и Brix при такива телета трябва да се тълкуват внимателно. Те може да са знак за възпаление, а не за по-добър имунитет.
Пастьоризацията има значение, но не решава проблема напълно. Телетата, хранени с пастьоризирано отпадъчно мляко, показват междинна картина – между продаваемото и суровото отпадъчно мляко.
Най-важното е, че тези разлики вероятно ще се проявят най-силно при стрес – при отбиване, транспорт, ваксинация или при среща с реални патогени.
Поглед в перспектива
Макар изследването да не проследява дългосрочните резултати, посланието към фермерите е ясно. Храненето в първите седмици не влияе само на растежа и разходите, а участва в „програмирането“ на имунната система.
С други думи – това, което телето пие в началото на живота си, може да определи как ще реагира организмът му месеци по-късно.
И тук вече сметката не е само икономическа, а стратегическа.
