Италианският парламент прие закон, който пълно забранява производството и продажбата на култивирано (лаборатно) месо на територията на страната, превръщайки Италия в първата държава в света с такова национално ограничение. Това решение предизвика широк дебат между защитници на традиционното земеделие и привърженици на новите биотехнологии в хранителната индустрия.
Какво представлява култивираното месо
Култивираното месо се прави не чрез отглеждане и клане на животни, а чрез растеж на животински клетки в контролирана лабораторна среда. То се рекламира от част от науката като бъдеща устойчивa алтернатива с потенциал за намаляване на емисиите и по-хуманно отношение към животните.
Аргументи на италианските власти
Правителството представя закона като мярка за защита на местното селско стопанство, гастрономическото наследство и традиционния начин на производство на месо. Според депутати и министри, култивираното месо все още няма достатъчно дългосрочни научни доказателства за влияние върху здравето и околната среда, а навлизането му би подкопало историческите хранителни практики и би поставило под риск дребните фермери.
Законът също така съдържа изискване да не се използват традиционни термини като “пържола” и “салам” в имена на растителни или култивирани продукти, както е действало по силата на приетите преди това регулации.
Международен контекст и критики
До момента култивираното месо е било одобрено за продажба на ограничени пазари – например в Сингапур и в САЩ, а ЕС като цяло все още не е издал разрешение за такава технология за целия съюз.
Решението на Италия обаче предизвика критики от част от научната общност и индустрията. Някои учени заявяват, че подобно законодателство може да потисне иновациите и да задуши развитието на нови технологии в хранителния сектор, които някои експерти смятат за важни за бъдещето на световното производство на храни.
EU процедура и правни въпроси
Италия прие закона преди да е изпълнила изцяло европейските регулаторни процедури, което може да доведе до правни спорове. Правилата на ЕС предполагат предварително уведомяване на Комисията и създаване на общ пазарен стандарт, преди отделна държава да забранява иновации в хранително-промишления сектор.
