В началото на 2026 г. Европейската комисия представи предложение, което създаде впечатление за допълнителни пари за земеделието. На пръв поглед – повече средства и по-бърз достъп до тях.
Истината е, че бюджетът не се увеличава. Става дума само за по-ранно използване на вече планирани пари.
Не повече пари, а по-ранен достъп
Предложението важи за програмния период 2028–2034 г. и за т.нар. гъвкав резерв.
В момента част от европейските средства остават „заключени“ до междинен преглед на бюджета през 2031 г. Комисията предлага до две трети от този резерв да могат да се използват още от 2028 г.
На ниво ЕС това са около 45 млрд. евро, които държавите могат да насочат към:
– по Общата селскостопанска политика,
– мерки за развитие на селските райони,
– климатични и екологични дейности, свързани със земеделието.
Твърдият бюджет на Общата селскостопанска политика не се променя – остава около 293.7 млрд. евро.
България: гарантирани средства и възможности
За 2028–2034 г. България има 6.2 млрд. евро гарантирани средства за директни плащания и задължителни интервенции.
Новото предложение дава възможност да се добавят до 1.3 млрд. евро. Това е около 21% над гарантираната база.
Но тези пари не са нови – те са част от националния дял в бюджета за регионално развитие и кохезионна политика.
Земеделие срещу инфраструктура
С други думи, парите могат да отидат или към фермерите, или към:
– пътища,
– водопроводи,
– общински проекти и социална инфраструктура.
Пример: ако България реши да използва 500 млн. евро за селските райони, това автоматично намалява ресурса за пътища или други проекти.
Средствата не се превръщат автоматично в земеделски субсидии.
Трябва:
– програмиране на национално ниво,
– съфинансиране от държавния бюджет,
– одобрение чрез вътрешни политически решения.
Не е задължително да отидат директно при фермерите
Допълнителният ресурс може да се използва за:
– агроекологични дейности,
– климатични мерки,
– обучения и консултации,
– местно развитие и селски проекти.
Това означава, че ефектът върху доходите на фермерите може да е ограничен.
21% „ръст“ – само на хартия
По-новите държави членки, включително България, имат по-голям дял в кохезионния бюджет. „По-новите държави членки на Европейския съюз, включително България, имат по-голям относителен дял в кохезионния бюджет (пари, които ЕС дава на по-бедни региони за инфраструктура, образование, здравеопазване и развитие, за да се изравнят с по-богатите региони).“
Затова процентният прираст е по-висок – до 21% за България, а за страни като Франция и Ирландия е под 6%.
Това е теоретичен максимум, а не гарантиран резултат.
Възможност, не обещание
Предложението на Комисията не дава автоматични пари на фермерите.
То само позволява част от резервните средства да се използват по-рано.
Дали ще стигнат до стопанствата или ще останат за други проекти – зависи изцяло от националните решения.
В земеделието често се случва: парите са на хоризонта, но пътят до стопанството минава през много врати.
