Топлинният стрес не е просто дискомфорт. Той променя апетита, работата на търбуха, млечността и възстановяването на кравата
Кравата не трябва да лежи и да диша тежко, за да кажем, че страда от жегата. Често първият сигнал е много по-прост – тя започва да яде по-малко. А когато приемът на фураж спадне, последствията бързо се виждат в кофата с мляко.
Нови изследвания потвърждават, че топлинният стрес засяга не само продуктивността, но и самата работа на търбуха. При изследване на лактиращи крави през 2026 г. топлинният стрес е довел до значително намаляване на приема на сухо вещество, времето за преживяне и движението на търбуха, както и до по-ниско рН в него.
Кравата яде по-малко, но нуждите ѝ не изчезват
Тук е големият проблем. Организмът продължава да има нужда от енергия за поддържане на жизнените функции и производство на мляко, но кравата намалява приема на храна.
Данните от голям анализ на 31 проучвания показват, че с увеличаването на топлинното натоварване намаляват както приемът на сухо вещество, така и производството на мляко.
Затова в горещите дни не е достатъчно просто да кажем: „Ще яде, когато огладнее“. Ако кравата продължи няколко дни с намален прием, вече се променя енергийният баланс и се увеличава рискът от допълнителни метаболитни проблеми.
Търбухът също усеща жегата
Когато кравата яде по-малко, преживя по-малко. А това означава по-малко слюнка и по-слаба естествена защита на търбуха.
Изследването от 2026 г. показва именно такава картина – при топлинен стрес са отчетени по-малко преживяне, по-ниско рН и по-слаба моторика на търбуха.
Това е една от причините храненето през горещия период да не се разглежда само като въпрос на количество фураж. Важно е и кога, как и с какво се храни кравата.
Повече вода, повече въздух, по-малко натоварване
Най-логичната реакция е да се намали топлинното натоварване още преди кравата да започне да губи продуктивност.
Сянката, добрата вентилация, движението на въздуха и достъпът до достатъчно чиста вода са основата. При възможност охлаждането трябва да е насочено най-вече към зоните, в които кравите прекарват много време – около хранилките и чакалните помещения.
Храненето също може да се организира така, че по-голяма част от дажбата да се предлага в по-хладните часове. Но промени в дажбата трябва да се правят внимателно – рязкото „натискане“ с концентриран фураж не е решение, когато търбухът вече работи под напрежение.
Проблемът може да остане и след жегата
И това е важно да се знае. Кравата може да изглежда по-добре, когато температурите паднат, но последиците от продължителния топлинен стрес не изчезват веднага.
Публикувано през август 2026 г. изследване проследява именно възстановяването след топлинен стрес и показва, че част от промените в приема на храна, млечността и физиологичното състояние могат да продължат и след края на горещия период.
Затова добрият стопанин не чака млеконадоя да падне, за да започне да охлажда кравите. Той реагира преди това.
При овце и кози механизмът е сходен, но при млечните крави последствията от намаления прием на храна се виждат особено бързо – и директно в производството.
Жегата не се вижда само по това как диша кравата. Понякога първият ѝ сигнал е просто празната хранилка и по-малкото мляко.
Това е около 500 думи, така че сме под тавана и има достатъчно месо за публикация, без да става учебник. Фактите са стъпили и върху две съвсем пресни публикации от 2026 г. за влиянието на топлинния стрес върху търбуха и възстановяването на кравите.
