В млечните ферми всяко раждане е радост, но за мъжките телета началото често е трудно и кратко. Те обикновено остават при майка си само няколко часа. Кравата се връща в стадото, а телето отива в индивидуално боксче или при други телета. Оттук нататък млякото му идва не от майчиното виме, а от кофа или шише.
Коластрата – първият и единствен лукс
През първите дни новороденото получава коластра – което подсилва имунитета. После идва ред на пълномаслено мляко или заместител на мляко на прах. Тази практика е еднаква както в конвенционалните, така и в биологичните ферми – при мъжките телета няма привилегии.
Защо мъжките телета са проблем?
В млечните стопанства именно мъжките телета са икономически „баласт“. Те не дават мляко, а за месо са слабо търсени. Фермерите получават толкова малко пари за тях, че често не покриват дори разходите за първите седмици. Затова животните се продават възможно най-рано – обикновено на специализирани угоителни ферми.
Угояване с висок риск
Много от мъжките телета пътуват стотици километри. Там се събират от различни стада, което увеличава риска от болести и налага масова употреба на антибиотици.
Телешкото месо от 7–8-месечни мъжки животни излиза на пазара, но повечето телета се угояват до една-две години. Дълъг и тежък път, в който хуманното отношение често остава на заден план.
Закон и морал – задънена улица
Ранното умъртвяване на мъжки телета е забранено. Германският Закон за хуманно отношение към животните не допуска убиване без основателна причина. Но икономическата реалност е ясна: тези телета струват повече живи, отколкото мъртви, а фермерите не могат да ги задържат.
Търсене на решения
Сперма с определен пол: може да намали броя на мъжките телета, като увеличи дела на женските до 90%. Но е скъпа и носи риск от незаплождане.
Инициативата „Братко теле“: в биологични ферми мъжките телета остават с майките си, получават достъп до пасища и се колят на пет-шест месеца. По-хуманно е, но месото е скъпо и остава ниша.
Кръстосване с месодайни бикове: целта е мъжките телета да имат по-добри угоителни показатели и по-висока пазарна стойност. Това обаче намалява млечния добив.
Породи с двойно предназначение: като флекви – дават и мляко, и месо. Но промяната на цяло стадо е трудна и скъпа.
Намаляване на броя на телетата: удължаване на периода на доене би ограничило ражданията на излишни мъжки животни.
Реалността е, че докато пазарът търси евтино мляко и евтино месо, мъжките телета ще остават „децата без бъдеще“ на млечното животновъдство. Решения има, но всяко изисква повече пари – въпросът е кой ще ги плати.
