Министрите на финансите в Европейския съюз постигнаха съгласие за засилване на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), като към него беше добавена нова защитна мярка при кризи на пазара на торове. Въпреки това, земеделският сектор реагира с остро недоволство. Производителите определят решението като закъсняло и неефективно спрямо реалните рискове за сектора.
CBAM (Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите) е въглеродна такса на ЕС върху вносни стоки с високи емисии (като торове, стомана и цимент), която изравнява цените с тези на вътрешния пазар и цели да намали „мръсното“ производство извън ЕС.
Твърде висок праг задейства защитата на хартия
Основната точка на недоволство е условието, при което защитната мярка може да бъде активирана. Това ще се случва единствено ако цените на вносните торове (без в тях да се калкулира самото задължение по въглеродния механизъм) нараснат с над 50% спрямо средната им стойност за последните десет години.
Според експерти от сектора тази пазарна динамика означава, че инструментът ще се използва изключително рядко. Дори при сериозни сътресения в доставките или геополитически кризи, прагът остава трудно достижим. Земеделските организации алармират, че мярката има по-скоро формален характер, отколкото да служи за реален стабилизиращ щит.
Новите финансови тежести от 2026 година
Европейският механизъм навлиза в своята критична фаза. След като преходният период (2023–2025 година) изтече, от 2026 година започва същинското прилагане на финансовите санкции върху вноса на стоки с високо съдържание на въглерод, сред които попадат и торовете.
Таксите ще нарастват поетапно до пълното разгръщане на системата около 2034 година. Фермерските съюзи предупреждават, че това ще окаже огромен натиск върху разходите за производство. По данни на европейската браншова организация Копа и Кожека (Copa-Cogeca), само през 2026 година допълнителната финансова тежест за сектора ще достигне около 820 милиона евро, които в крайна сметка ще бъдат платени от европейските земеделски производители.
Рискове за себестойността и продоволствената сигурност
Торовете представляват едно от най-големите пера в разходите за растениевъдство. Всяко поскъпване рефлектира пряко върху:
– Себестойността на селскостопанската продукция;
– Конкурентоспособността на фермите на международния пазар;
– Стабилността на доходите на фермерите.
Дори краткосрочните ценови аномалии могат да принудят стопаните да намалят влагането на торове. Това неизбежно ще доведе до по-ниски добиви и последващ скок в цените на хранителните стоки за крайните потребители.
Закъснели реакции в европейската политика
Критиката на фермерите е насочена и към цялостната концепция на инструмента. Понеже липсва възможност за по-ранна пазарна намеса, защитата ще се задейства чак когато ситуацията вече е извън контрол. Като пример се посочват кризите в доставките през последните години и напрежението по основните морски търговски маршрути, които доказаха колко бързо могат да ескалират цените.
Браншът настоява Европейският парламент да преразгледа предложението и да въведе по-гъвкав механизъм. Целта е той да реагира изпреварващо, за да защити производството на храни с работещи пазарни инструменти, а не с бюрократични решения.
